Стихотворенията на Ботев са ярък пример за неговия блестящ творчески талант. Авторът, макар и да е написал малко такива творби, оставя в наследство великолепни произведения. Едни от най-добрите му стихотворения са: “Майце си”, “Към брата си”, “Делба” и “До моето първо либе”. Именно в тях Ботев ни показва как човек, който е в състояние на пълна безизходица и отчаяние, достига до

Вие познавате част от Ботевите стихотворения и знаете кои са основните проблеми в тях. „До моето първо либе“ има много важна роля, тъй като осъществява идейна връзка между ранните Ботеви творби и стихотворението „Моята молитва“. Нека да си припомним най-същественото за ранните творби на поета. В „Майце си“ Аз-ът споделя болката, която изпитва от това, че е сам и неразбран от останалите.

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата

 Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката личност и пътя към нейната свобода, за небрежността на европейските държави относно съдбата на балканските славянски народи

„Майце си“ (1876) е първата Ботева творба. Проблематиката и структурирането й като изповед дават основание да се говори за съвпадане на авторова личност и лирически герой (в случая лирически Аз).

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът,

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът, на дело и със слово влезе в борба със „стихиите" онези тъмни сили. които се опитват да угасят светлината, да убият човешкият стремеж към по – добър живот.

В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя  достоен житейски избор, който ги отвежда  по пътя на борбата за национална свобода.

За Христо Ботев родината е свръхценност, саможертвата, за която е синовен дълг. Поетът революционер се чувства отговорен пред своя народ, осъзнавайки, че действителността трябва да се промени. Прозрял необходимостта от свобода, Ботев е наясно, че тя е възможна само чрез само жертвата и борбата.