Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си. Живеят, страдат, борят се и копнеят за светъл и щастлив свободен живот. За Ботев действената любов към родината е „най-голямата добродетел на човека". Иван
Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно. След силната, мъжествена скръб идват опиянението и радостта от победата. Повторението на израза „жив и
Отговорът на литературен въпрос е текст разсъждение, в който се доказва определено твърдение, свързано е изучавано литературно произведение. Преразказът е нежелателен. Набляга се на разсъжденията и изводите по поставения въпрос, дават се и доказателства за тях от текста на творбата. Основното глаголно време е сегашно. СТРУКТУРА НА ОТГОВОРА Отговорът на литературен въпрос трябва да съдържа следните части: въведение, свързано е поставения въпрос и насочващо към
I. УВОД Стихотворението „На прощаване” е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - заветът към братята и бъдещите поколения да продължат борбата
Молитвата като жанр в литературата. Молитвата е сред най-древните жанрове в религиозната литература. Тя представлява общуване с Бога, израз на връзката между човека и висшата сила. В нея се отразява личното и съкровено отношение към Бога, като тя може да бъде както искрено обръщение, така и формално изпълнение на религиозно задължение. В християнската традиция молитвата е част от богослужението, а нейната функция е да свързва вярващите с техния Бог. Началото на всяка църковна
Стихотворенията на Ботев са ярък пример за неговия блестящ творчески талант. Авторът, макар и да е написал малко такива творби, оставя в наследство великолепни произведения. Едни от най-добрите му стихотворения са: “Майце си”, “Към брата си”, “Делба” и “До моето първо либе”. Именно в тях Ботев ни показва как човек, който е в състояние на пълна безизходица и отчаяние, достига до
В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията. Отново посланието е адресирано към майката. Тя трябва да понесе твърдо трагичната вест за гибелта на първородния си син и да докаже
Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание. За достойния човек тя е приемане на дълга като съдба пред себе си и пред обществото. Много са проблемите, които Ботев поставя в стихотворението си „На прощаване", а един от тях е свободата.
Идеите на Христо Ботев за робството и свободата. Литературата на Българското възраждане възниква в условията на национално потисничество. Една от най-често срещаните теми в този период е противопоставянето между робство и свобода. За възрожденските автори робството означава не само политическо подчинение, но и унижение на духа. Свободата, от друга страна, е най-висшата човешка ценност, която заслужава да бъде извоювана. Христо Ботев разглежда робството и свободата в по-широк
Стихотворението „Борба“ на Христо Ботев е ярко отражение на социалната и политическа реалност през Възраждането, когато българското общество е подложено на жестокия натиск на османското иго и вътрешното социално потисничество. В творбата поетът изразява своето възмущение от несправедливостите на обществото и властта, които не само поддържат тиранията, но и възпрепятстват борбата за свобода. Темата за властта и обществото е разгърната чрез контраста между моралните