Стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев е мъжествена изповед на бореца за свобода пред майка и родина, който утвърждава разбирането, че смъртта в името на родината е подвиг, вечна слава. Само тя води по пътя към свободата. Ботевият лирически герой дава ново съдържание на възрожденския възглас: „Свобода или смърт”.
1. Основна тема в стихотворението „На прощаване” е: a. любовта на лирическия герой към майка и близки, роден край и роден дом б. омразата на бунтовника към тиранията в. преживяванията на лирическия герой, който се готви да се отправи към България г. готовността на бунтовника за героична саможертва
Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?
Седемдесетте години на XIXв.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие,са белязани от важни явления в българската художествена словесност.Това е периодът,в който започва откъсването й от възрожденския дидактичен модел,собствено литературно развитие и съответно-определянето на жанровата и система. Представителни автори за развоя на поезията през 70-те години на XIXв. Са Петко Славейков,Любен Каравелов,Христо Ботев,Стефан Стамболов,Иван Вазов.
КАК Е ПОСТРОЕНА ПОЕМАТА „ХАЙДУТИ“ Поемата „Хайдути“ има две части. Първата част е увод, в който: Заговаря разказвачът (лирическият говорител). Той иска да запее песента за Чавдар войвода и се обръща към слушателя си да го подкрепи. Представен е образът на Чавдар – „вехта войвода“, синът на „Петка Страшника“.
Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1 - 4. Да се сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като на обикновен човек, допълняло се от талант и дарби, преимущества, с които природата се твърде много скъпи. Хората като Ботйова, с неговите идеали и чуваства, не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди епохата и потомството.
О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш?
Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?
„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“ Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш,