„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“ Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш,
Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!
Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще - за себе си като личност, за народа като общност. Син на един от първите български светски учители, просветител и интелигент-калофереца Ботьо Петков, той възприема от баща си духа на бореца
Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност. Син на един от първите български светски учители, просветител и интелигент-калофереца Ботьо Петков, той възприема от баща си духа на бореца, на възрожденеца, и заживява с идеите на класическата руска литература от ХІХ век, с вярата, че един ден именно този братски славянски народ ще освободи поробените си верски и кръвни близки балкански племена.
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка
О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...
В своите сатирични стихотворения Ботев подлага на гневно изобличение всичко ретроградно и гнило в българската социална и духовна действителност, всичко онова, което спъва и затруднява освобождението.
Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани
Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих
Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути” е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо. Тя страда за страшния и опасен път на сина си, но същевременно се гордее с избора му. Тя се раздира от нежелание и желание.