Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани — за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи,

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер,

Кавал свири на поляна, на поляна, край горица; млада, хубава Стояна търчи с менци за водица

Ликуй, народе! Старо и младо, хвалете и днес бога и царят! Днес е Гергьовден. От овце стадо тъй блейше вчера подир овчарят,

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!

Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?

Бързай, странник, върви скоро къща бащина да стигнеш, пред къщата играй хоро, през хорото ти ще минеш

Свети владико! Пастир народен! Днес тебе песен пея за слава и казвам: отче, ти си достоен не за епархия - за държава;

Ботевата проза и лирика могат да се разглеждат като единен авторски текст с множество диалогични връзки, защото по публицистичен или поетически път интерпретират обединителните теми на цялото Ботево творчество – за демаскирането на социално-политическия гнет, за бъдещата съдба на българите и другите поробени народи, за националната и световната революция. Но докато в стихотворенията му се преплитат елегико-сатиричния с одичния патос, в прозаическото му наследство е водеща предимно изобличителната тенденция

Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи -