1. Авторът на „На прощаване в 1868 г.“ е: а) Иван Вазов б) Добри Чинтулов в) Христо Ботев г) Любен Каравелов 2. Посочете две доказателства, че в творбата „На прощаване в 1868 г.“ лирическият герой е готов да жертва живота си за свободата на отечеството. Първо: Второ: 3. Заглавието на Ботевата творба НЕ откроява мотива за: а) раздялата б) победното завръщане в) сбогуването г) искането на прошка 4. Кой образ е от „На прощаване в 1868 г.“? а) мъжко сърце б) с тръба зове в) сам юнак на коня г) свобода и
1. „На прощаване в 1868 г.“ е: а) разказ б) стихотворение в) народна песен г) приказка 2. Посочете две доказателства, че в творбата „На прощаване в 1868 г.“ лирическият герой е направил най-достойния житейски избор във време на робство. Първо: Второ: 3. Заглавието на Ботевата творба откроява мотива за: а) победното завръщане б) раздялата и искането на прошка в) избора на лирическия герой г) паметта за подвига и саможертвата 4. Кой образ НЕ е от „На прощаване в 1868 г.“? а) знаме да развие б) байрак
О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка
Лирическият Аз и образът на героя в творчеството на Ботев. В изповедните стихотворения на Христо Ботев, като „Майце си“, „Към брата си“ и „На прощаване в 1868 г.“, централно място заема лирическият Аз – личност, която се стреми към свобода във всичките ѝ измерения: национална, духовна и човешка. Този порив го извежда извън пределите на дома и го поставя на пътя на борбата. Желанието му за свобода и неспокойното му сърце го превръщат в герой, готов за подвиг. Героят в Ботевата поезия не съществува
Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих
В своите сатирични стихотворения Ботев подлага на гневно изобличение всичко ретроградно и гнило в българската социална и духовна действителност, всичко онова, което спъва и затруднява освобождението.
Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани — за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи,
Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството.