Троица братя града градяха, деня го градят по ясно слънце, нощя се сипе по месечина. Троица братя сговор сториха:

Отец Кирил лежи неподвижно на кревата в тъмния ъгъл на широката си килия и едвам диша. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий.

В една ниска плевня, под тъмната стряха двамината братя укрилии се бяха. Четата отмина. По-старият брат от треската хваната, разтреперан, бляд,

Попейте ми, красни македонски деви, попейте ми ваште невинни припеви, втъкнете си китки, пратете ми клик на вашия кръшен и звучен язик.