Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение.

Всяка същност (предмет, обект), която се схваща като “лично” име, се пише с главна буква. С главни букви се изписват двойните лични и фамилни имена. Колебанията при двойните лични имена

Име на писател Черноризец Храбър досега не е открито в друго старобългарско съчинение. Очевидно е, че е псевдоним - измислено име, несъответстващо на истинското. Черноризец Храбър значи „храбър монах”. И според нормите на богословието означава, че е победил дявола и злото - храброст, която може да се признае на малцина.

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.  Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ

Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1з48 г. Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор

За буквите е написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1348 г. Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор, свикан от княз Борис I Михаил в края на 893 г. или в началото на 894 г.

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,