“Илиада” на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към

Смисълът на заглавието При първата публикация на творбата от 1899 г. тя е озаглавена „Челопешката гора". Истинския си смислов обем обаче текстът постига, когато, преиздавайки го, прозаикът му избира названието „Една българка":

Увод: Характеристика на съдбовното време, в което поетът живее: драматична робска действителност, която поставя пред истинските българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

„На прощаване“, заглавието на една от най-популярните Ботеви творби, фиксира може би най-преломния момент в живота на героя-бунтовник: „Аз вече пушка нарамих.“ Предлогът „на“ тук е употребен за обозначаване на време, подобно на познатата конструкция „на тръгване“

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

Поемата „На прощаване“ е лирическа изповед на бунтовника пред неговата майка, в която той споделя най-съкровените си мисли и чувства, преди да поеме по пътя на борбата. Така той разкрива сърцето си пред тази, която го е родила, стремейки се да измоли от нея прошка и благословия.

Разказът „Една българка” от Иван Вазов е посветен на една необикновена за онази епоха жена - баба Илийца от Челопек. В размирното и страшно за българите време след разгрома на Ботевата чета, тя се опитва да спаси един от четниците, водена от своето майчино чувство, родолюбие, искрено изповядвани християнски ценности и желание да стори добро.

Ботевата поезия има национална и общочовешка стойност. В нея са отразени изстраданите възгледи на поета и на българския народ за робството и свободата, за победата и смъртта. Поемата „На прощаване" е въздействаща лирическа изповед на героя-бунтовник в навечерието на първата за него решителна битка „за правда и за свобода".

В живота на човека особено значим е изборът му при определени обстоятелства. Този избор се оказва понякога съдбовен в жизнени ситуации, изправили човека пред въпроса кой път да поеме, към какви ценности  да се приобщи. Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев „На прощаване".

Стихотворението „На прощаване" представя Ботевата интерпретация на героичния завет на бунтовника, превърнат в художествено послание за битка срещу „врагът си безверни". Заветът е „урок", който гарантира унаследяване на традициите и ценностите, приемствеността между поколенията.