Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата” Бай Ганъо”, е най – хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.

1. ОСНОВНИ СЮЖЕТНИ МОМЕНТИ И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЙСТВИЕТО В ТЯХ: Идеята за книгата, в която главен герой е Бай Ганьо, се ражда по признание на самия автор в началото на 1894 г. На части тя е публикувана в списание „Мисъл“ от април 1894 до януари 1895 г., а като цялостно издание с някои добавки

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

ЖАНРОВАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРБАТА Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една двойна насоченост във времето – пряка възхвала на героичното минало

Историческите песни ни предлагат най-ясното доказателство за тясната връзка между историята на народа и неговото поетично творчество, тъй като възпяват важни събития и лица от гражданската и военната история. В тях откриваме отношението на обикновените хора към тия събития, както и преценката им за историческите личности.

Възрожденският българин, неговият характер и стереотипи и читателската му култура са се определяли от няколко основни фактора: 1. Консерватизъм и затвореност в рамките на рода и семейството – за възрожденския българин в консерватизма

В първите две десетилетия след Освобождението българската литература активно продължава да изгражда българския национален космос с неговите основни опорни точки – образът на националното пространство, история, култура и език и пр. Най-важен обаче е въпросът за националния идеал.

I. Радиоразпръскването 1927 – 1947 г. Фундаменталните принципи относно развитието на медийния сектор през Третата българска държава се съдържат в Търновската конституция: “Чл.79.(1) Печатът е свободен. Никаква цензура не се

Годините след Освобождението са период на безогледни партизански борби и опорочени възрожденски идеали. На повърхността на обществото излизат безскрупулни кариеристи, търгаши и приспособенци. Това са използвачи без култура и морал, без етични задръжки, за които личната облага е водеща.

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".           На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство.