Романът на Димитър Талев „Железният светилник“ е осъществен като значително художествено изследване на онова голямо движение на българските народни маси, което определяме като борба за църковна и национална свобода. В творбата това движение е изследвано в дълбочина, изведено е от ренесансовите процеси, които изживява личността, преминава през своеобразния битов и

Историческите песни ни предлагат най-ясното доказателство за тясната връзка между историята на народа и неговото поетично творчество, тъй като възпяват важни събития и лица от гражданската и военната история. В тях откриваме отношението на обикновените хора към тия събития, както и преценката им за историческите личности.

Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С многопластовото изображение на обществения и духовен живот на българина от последното десетилетие преди Освобождението и с опита да проникне в причинно-следствената връзка на събитията и на

Димитър Талев е един самобитен представител в българската литература, а романите му са истински бестселър в българската историческа проза. След прекрасната трилогия за великия Самуил Д. Талев създава четирилогия, обхващаща по-новата история на страната ни.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Алеко Константинов създава своята забележителна творба „До Чикаго и назад“, след като през 1893 г. посещава световното изложение в Чикаго. Подтикнат от близки приятели и от други сънародници да разкаже за пътуването си, Алеко пише своите пътни бележки, които остават в българската литература като ярко явление, като етап в нейното развитие.

Художествената сила и непреходното значение на превърналата се в своеобразен национален мит творба на Алеко Константинов „Бай Ганьо“ се дължат в еднаква степен на изключителния сатиричен талант, на гражданската смелост и на завидната социално-психологическа интуиция на нейния автор. В образа на Бай Ганьо той въплъщава „героя на деня“ — политическото и социалното парвеню на

Ценностите – истински стойностните неща в живота на личността и колектива. Те са духовните и нравствени опори в историята на един народ и в съществуването на отделния индивид. Традиционните български ценности са утвърдени по блестящ художествен начин във фолклора.

Одата „Опълченците на Шипка” е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи на големите цели на своя народ.

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му.