Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач на IV глава от разказа „Една българка“

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите. Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега. Отива към колибата, където спи

Благородството и състраданието срещу страха и егоизма в трета част на разказа „Една българка“

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира. Авторът акцентира върху различието в отношението на двамата герои към света и хората. Баба Илийца рискува живота си, но се бори с всички сили да спаси болното си внуче и бунтовника, а сприхавият монах е безразличен към бедите на другите и се опитва да запази собственото

Историческата действителност, разкрита в първа част на разказа „Една българка“

В разказа „Една българка" Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник. Първата част изпълнява ролята на експозиция за разказа. В нея авторът рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници. Конкретността и

Историческа достоверност и художествена измислица в разказа „Една българка“ (VI част)

Шеста част изпълнява ролята на развръзка, защото в нейния сюжет се разрешава основният конфликт - между турците и баба Илийца, която се опитва да помогне на един от преследваните четници. Едновременно с това тази част „затваря" историческата рамка, поставена в началото на първа част. Разказът започва с информация за разбитата чета и смъртта на войводата и завършва с гибелта на един от последните оцелели четници и убийството на турския предводител. Така в достоверния разказ за

Обикновеното и необикновеното у Баба Илийца - (Иван Вазов- „Една българка")

Разказът на Иван Вазов „Една българка” е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни. Героинята в разказа-баба Илийца, е „една българка”, тоест тя притежава нещо изключително, което я отделя от общата представа за високи човешки добродетели, присъщи на народа - доброта, милосърдие, отзивчивост, чувство за дълг, вяра в Бога, родолюбие и пр. Всички тези

Вярата в силата на доброто и милосърдието - (Иван Вазов - „Една българка”)

Иван Вазов е вдъхновен от възвишени родолюбиви чувства при създаването на разказа „Една българка”. Художествената идея на тази творба е свързана със стремежа на писателя да покаже нравствената сила и устойчивост на човека пред изпитанията чрез поведението на една истинска българка. Баба Илийца се ръководи в своите действия от високи човешки добродетели като любов към ближния, състрадание и милосърдие, както и от искрена вяра в силата на доброто и божията помощ.

Личните тревоги на баба Илийца във втора част на разказа „Една българка“

В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо", „сирак", „болно" трогателно очертават нещастието на възрастната жена. Тъй като детето е сираче, тя се чувства отговорна за живота му и с присъщата й упоритост се опитва да го спаси, като не жали сили и средства. След като нищо не помага, последната й надежда е в молитвата за здраве.

Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше - „Една българка" (ІV част)

В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа , когато героинята преодолява изключително трудни препятствия, изпречили се на пътя й при нейното благородно желание да помогне на Ботевия четник. Баба Илийца е

Тестови задачи. „На прощаване“, „Немили-недраги“, „Една българка“. Литература – 7 клас. (Вариант 1)

1. Стихотворението "На прощаване" има подзаглавие: А) в 1868 г. Б) през 1868 г. В) в 1876 г. Г) 1886 г. 2. Творбата "На прощаване" е: А) героичен монолог Б) лирическа изповед В) задушевен диалог Г) писмено общуване с майката 3. Водещият мотив в творбата "На прощаване" е: А) за синовната обич Б) за героичната смърт В) за приемствеността Г) за достойния житейски избор 4. Чий образ най-тясно е обвързан с мотива за приемствеността на борбата: А) на майката Б) на другарите В) на братята Г) на

Измеренията на човешката доброта - (Иван Вазов - „Една българка")

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си. Добротворството е основна ценност на християнската нравственост. Да създаваш добро е път към истинската човечност. Тя провокира действията