„Да направя това добро… клетнику!“ – II част на „Една българка“ от Иван Вазов

Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина – трябва да донесе на бунтовника хляб и дрехи, както и да го укрие. В началото на втора част

„У Недини слънце грее” - Песенната духовна красота на българката

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост.

Трансформиращ преразказ на 2-ра част от разказа "Една българка" от името на баба Илийца - (два варианта)

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ. Той беше с избледняло лице, с опнати дрехи, с пушка на рамо, прегладнял ме помоли за хляб. Потърсих в торбата, но в нея имаше само няколко трохички. Дадох

Силата на човечността и саможертвата в разказа „Една българка“

В разказа „Една българка“ Иван Вазов обръща поглед към бурните събития от предосвобожденската епоха, където намира нравствена основа за своето патриотично вдъхновение. В центъра на повествованието стои образът на обикновена селска жена, чиито постъпки разкриват неподправена човешка доброта, решителност и всеотдайност. Чрез този образ писателят изгражда идеала си за истинската българка и майка, носителка на висши морални добродетели – милосърдие, състрадание и

Трансформиращ преразказ на откъс от разказа „Една българка”

Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.Ботев падна, беше казал някой и всички се изпокриха по домовете си. Но жените, нехаейки или незнаейки бяха тръгнали към нивите. Горкото ми внуче, се влошаваше. Сърцето ми се късаше да го гледам как страда. Единственото, което можех да направя е да го заведа в манастира, за да му четат за здраве. Бягайки към брега, бързайки да стигна навреме до манастира, по пътя се молех на Бог да поживи детенцето ми.

Митологични, фолклорни и библейски мотиви в "Една българка"

Разказът „Една българка” на Иван Вазов е творба с емблематични художествени стойности. Писателят пресъздава реална случка от живота, в чието повествователно разгръщане се преплитат митологични, фолклорни и библейски мотиви. Баба Илийца се бори за живота на бунтовника и болното внуче с почти митологична по сила вяра в чудото на изцелението, което носи доброто. Обикновената жена от народа има изключителни нравствени качества, подобно на героите от фолклорните творби. С цялата битова

Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб. Той ѝ благодари, но тя има още нещо за него. След това му подава и връхна дреха, която е взела скришом от манастира и се моли на Господ  да ѝ прости греха. Тя е мислела, че тая дреха е на ратай, но когато бунтовникът я

Пътят към доброто в 5-ти епизод на разказа "Една българка"

"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!" Благодарността е най-достойният отговор за добрината, отзивчивостта и състрадателността, проявени в тежък момент за човека. Разкриващ дълбочината на българската душев­ност чрез образа на баба Илийца в разказа „Една българка”, Иван Вазов достига до значими обоб­щения - за силата на страданието и смисъла на състраданието, за благородството и вярата, които осмислят човешкото съществуване. В пета глава на разказа героите - баба Илийца и четникът

С какво е актуален и днес Вазовият разказ „Една българка”

Чрез своите герои Иван Вазов успява да проникне в човешката душа. Той ни припомня забравени идеали и утвърждава ценности, в които вярва. Произведенията му ни помагат да бъдем човечни и нравствено чисти, да върнем общочовешките ценности в нашето време. Разказът „Една българка” ни запознава с духовната красота на баба Илийца и с това провокира съзнанието на съвременника ни, който малко обръща внимание на духовността, съвестта и морала. Чрез образа на главната героиня Вазов утвърждава

Стратегии на оцеляването - (Иван Вазов - "Една българка"), (съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа)

Съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа "Една българка". В трети епизод от разказа "Една българка" Вазов разкрива духовната сила и нравствената устойчивост на главната героиня - баба Илийца. В разглеждания фрагмент човешките добродетели на тази обикновена българска жена са представени чрез метода на съпоставката. Докато в първи епизод имплицитно се загатва за различията между челопеченката и останалите жени лютибродчанки, то в трета глава контрастът между баба Илийца и