Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

1. Кога е създаден разказът „Една българка”: а. 1876 година б. 1899 година в. 1901 година г. 1883 година

Страхът като чувство на силно душевно безпокойство е нещо напълно естествено и разбираемо. То е реакция при възприемането на дадена външна опасност, на очаквана или на предвиждана беда, затова много често е разглеждан като проява на инстинкта за самосъхранение. Това обаче не ни дава право да считаме всеки страх за разумен и целесъобразен

В художествената литература винаги се представя нещо конкретно, единично, но то води читателя до изводи и обобщения, които са свързани с общото. Това обяснява защо творбата е озаглавена „Хайдути“, а не „Чавдар войвода“. Ботев възпява един от хайдутите, но така възвеличава подвига на всички. Второто заглавие „Баща и син“ пробужда очакването

Години след написването на разказа „Една българка” Вазов споделя, че първоначалното му заглавие е било „Челопешката гора”, с което е публикуван за пръв път през 1899 г. в списание „Българска сбирка”. Повод за художествено претворяване образа на баба Илийца е едно пътуване до връх Вола във Врачанския Балкан, където

Вазовият разказ „Една българка” художествено тълкува смисъла на човешкия живот в трагичното българско време на изпитания, на робски страх и позор след разбиването на Ботевата чета. Главната героиня баба Илийца представя идеята на Вазов за добродетелния българин, който остава верен на собствената си нравствена същност, когато голямата история се докосне до личната му съдба.

Прочетете текста и отговорете на въпроси 1. – 4. „Една българка“ на Иван Вазов е разказ за човешката отзивчивост и за достойния избор на една никому неизвестна жена, изправена пред съдбовни за нацията ни мигове. Изградено в духа на патриархалната традиция, името на българката напълно отговаря на мъжественото поведение на баба Илийца. „Бог е силата ми, якост, крепост“ е

Вазовият разказ „Една българка” смислово е обвързан с паметен за българската история момент – разгрома на Ботевата чета. В трагично време на изпитания, на робско примирение и страх се откроява образът на главната героиня – баба Илийца. В света на творбата тя остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг, на своето разбиране за добро. Проблемът дали образът на баба Илийца има

I. Увод 1. Разказът “Една българка” на Иван Вазов и историческото време – пресъздава трагичното за българския народ време на: – саможертвеност – робски страх и позор – стремеж да се стори добро като противовес на насилието 2. Творбата утвърждава високото, човеколюбивото, жертвоготовното в живота на българина. Логически преход: Главната героиня на разказа – баба Илийца, прави

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Повод за създаването на „Една българка“ е действително събитие. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да види мястото на Ботевата смърт. В ханче по пътя научава историята на баба Илийца.