Старобългарската литература има историческия шанс да започне своя път на самостоятелно развитие с приносите на една забележителна група от книжовници, които достойно продължават и доразвиват делото на св. св. Кирил и Методий. Сред тях безусловно се откроява името на Черноризец Храбър, обгърнато в представите на съвременния читател с един особен ореол на тайнственост и

„История славянобългарска“ неслучайно се смята за началото на българската възрожденска литература. Малка по обем, но уникална по своето значение, творбата на Паисий Хилендарски въплъщава идеята на своя създател да възкреси чрез нея духа на българския народ, неговото самочувствие и достойнство. За да реализира своя творчески замисъл, хилендарският монах

Творчеството на Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература. Негова концептуална база е идеята за нуждата от европеизация на българската литература. Славейков я осмисля в две посоки – приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската литературна мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,

Както във вълнуващата вълшебна приказка на Братя Грим „Гъсарката на кладенеца“, така и във фолклорната българска приказка „Златното момиче“ се преповтаря историята на девойката по пътя на утвърждаването й в живота. Чрез противоположни герои е представен сблъсъкът на ценностите, рязко са откроени вижданията на народа за красивото и грозното, за доброто и злото в образа на

През 20-те години на миналия век с овации и признание като равна в една територия, запазена дотогава само за мъжете, в литературния живот влиза Елисавета Багряна. След публикуването на поетичния й цикъл, а след това и на стихосбирката „Вечната и святата“, Багряна вече е авторитет в националното пространство. В този цикъл е включено и стихотворението „Потомка“, белязано от

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" се откроява цикълът „Епопея на забравените". И досега този цикъл остава самотно извисен сред така богатата на национални постижения Вазова поезия. Най - лесно установима и често повтаряна причина за това е, че „Епопеята" отговаря на належащи народностни потребности.

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" се откроява цикълът „Епопея на забравените". И досега този цикъл остава самотно извисен сред така богатата на национални постижения Вазова поезия. Най - лесно установима и често повтаряна причина за това е, че „Епопеята" отговаря на належащи народностни потребности.

Това определение принадлежи на известния български художник-карикатурист Илия Бешков, чието име се свързва с това на Алеко Константинов най-вече заради карикатурата, озаглавена „Бай Ганьо убива автора си”.

Иван Вазов (1850 – 1921) е един от създателите на новата българска литература. Той е първият български професионален писател. Наричан е класик и патриарх на българската литература, защото творчеството му е образец за поколения творци и читатели, а заложените в него идеи са непреходни.