Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.

„История славянобългарска“ неслучайно се смята за началото на българската възрожденска литература. Малка по обем, но уникална по своето значение, творбата на Паисий Хилендарски въплъщава идеята на своя създател да възкреси чрез нея духа на българския народ, неговото самочувствие и достойнство. За да реализира своя творчески замисъл, хилендарският монах

Творчеството на Пенчо Славейков – път към европеизация на българската литература

Творчеството на Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература. Негова концептуална база е идеята за нуждата от европеизация на българската литература. Славейков я осмисля в две посоки – приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската литературна мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

За буквите – мястото на произведението в старобългарската културна традиция /ЛИС/

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,

"Епопея на забравените" - документ за българската самоличност

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" се откроява цикълът „Епопея на забравените". И досега този цикъл остава самотно извисен сред така богатата на национални постижения Вазова поезия. Най - лесно установима и често повтаряна причина за това е, че „Епопеята" отговаря на належащи народностни потребности.

"Епопея на забравените" - документ за българската самоличност

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" се откроява цикълът „Епопея на забравените". И досега този цикъл остава самотно извисен сред така богатата на национални постижения Вазова поезия. Най - лесно установима и често повтаряна причина за това е, че „Епопеята" отговаря на належащи народностни потребности.

„Бай Ганьо” - най-трагичната книга в българската литература

Това определение принадлежи на известния български художник-карикатурист Илия Бешков, чието име се свързва с това на Алеко Константинов най-вече заради карикатурата, озаглавена „Бай Ганьо убива автора си”.

Иван Вазов - Класик и патриарх на българската литература

Иван Вазов (1850 – 1921) е един от създателите на новата българска литература. Той е първият български професионален писател. Наричан е класик и патриарх на българската литература, защото творчеството му е образец за поколения творци и читатели, а заложените в него идеи са непреходни.

Делото на Кирил и Методий и старобългарската литература

Развитието на старобългарската литература е в пряка връзка с просветителската културна дейност на Кирил и Методий - двамата братя от Солун, превърнали се в символ на славянската писменост и култура. Във всяко българско съзнание образите на светите братя предизвикват заслужена почит и уважение.

Новото разбиране за пътеписа в българската литература

„До Чикаго и назад” е пътепис, който предизвиква сензация в българския литературен живот в края на XIX век. Сладкодумните разкази на автора за впечатленията му от Всемирното изложение в Чикаго през юни 1893 г. до такава степен пленяват приятелите му, че те не спират да го подканят да ги направи достояние и на читателите.

Иван Вазов - „Под игото” - най-българската книга

В “Под игото”, а и в цялата Вазова проза, наблюдаваме характерен стилистически контрапункт: вкус към сюжетната случайност и константност в размисловия есеизъм. Те са твърде неравностойни като текстови обем, но напълно достатъчни, за да обособят две художествени нива: епично повествование, плътна,