Творчеството на Пенчо Славейков – път към европеизация на българската литература

Творчеството на Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература. Негова концептуална база е идеята за нуждата от европеизация на българската литература. Славейков я осмисля в две посоки – приобщаване на художественото ни творчество към идеите на европейската литературна мисъл и съхраняване на националната му самобитност.

„Бай Ганьо” - най-трагичната книга в българската литература

Това определение принадлежи на известния български художник-карикатурист Илия Бешков, чието име се свързва с това на Алеко Константинов най-вече заради карикатурата, озаглавена „Бай Ганьо убива автора си”.

Иван Вазов - Класик и патриарх на българската литература

Иван Вазов (1850 – 1921) е един от създателите на новата българска литература. Той е първият български професионален писател. Наричан е класик и патриарх на българската литература, защото творчеството му е образец за поколения творци и читатели, а заложените в него идеи са непреходни.

Делото на Кирил и Методий и старобългарската литература

Развитието на старобългарската литература е в пряка връзка с просветителската културна дейност на Кирил и Методий - двамата братя от Солун, превърнали се в символ на славянската писменост и култура. Във всяко българско съзнание образите на светите братя предизвикват заслужена почит и уважение.

Новото разбиране за пътеписа в българската литература

„До Чикаго и назад” е пътепис, който предизвиква сензация в българския литературен живот в края на XIX век. Сладкодумните разкази на автора за впечатленията му от Всемирното изложение в Чикаго през юни 1893 г. до такава степен пленяват приятелите му, че те не спират да го подканят да ги направи достояние и на читателите.

Иван Вазов - Патриарх на българската литература

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Иван Вазов - патриарх на българската литература

ООще приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Особености на старобългарската литература

Старобългарската литература в своето същинско развитие е свързана с процесите на християнизация на младата славянобългарска държава в средата на IX век. Историческите промени определят и ярко изразената религиозна насоченост на темите и идеите в творбите на старобългарските книжовници.

Патриархът на българската литература - Иван Вазов

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Българската литература от Освобождението до Първата световна война

Българската литература след Освобождението (1878 г.) преминава в своето развитие през няколко етапа, които се характеризират с динамика на културните процеси и специфични светогледни идеи. В първото десетилетие от този период се проявяват тенденции, разкриващи връзката с предходната епоха на Възраждането. Една от ключовите фигури в следосвобожденската литература –