Характерна черта на Вазовото творчество е документално-историческата основа на почти всички негови произведения. С тях той реагира точно, навременно и съответстващо на текущите събития и актуални проблеми, касаещи България и българския народ.

Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“

1. „Българският език“ е:     A) ода Б) разказ B) повест Г) легенда 2. Посочете две доказателства за въздействащата красота на родното слово. 2 т.

1. Авторът на „Българският език“ е:       A) Добри Чинтулов Б) Христо Ботев B) Иван Вазов   Г) Петко Славейков 2. Посочете два примера за отношението на хулителите към българския език.         2 т.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Стихотворението „Българският език“ е ода, подобно на творбите от „Епопея на забравените“. За разлика от обичайните творби от този жанр, които са посветени на хора или събития, то е посветено на българския език. Публикувано е за първи път в стихосбирката „Поля и гори“ (1884 г.). В специална бележка Вазов пояснява: „Написано в ответ на

■ ПРИЧИНА И ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА ТВОРБАТА: – причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото Вазов търси основания за нашето национално самочувствие. Цялото му творчество е подчинено на мисълта за България и нейната историческа съдба.

Стихотворението „Българският език“ разгръща пламенна защита на родната реч от злонамерените обвинения, че езикът ни е груб и не може да бъде средство за изразяване на възвишени мисли. Поетът аргументирано опровергава становището на клеветниците, като изтъква качествата на българския език.

В общочовешки план подвигът е начин за себереализация чрез жертвата, в национален - способ за гарантиране на ценността на индивида чрез целостта на общността/етноса/. Българското възраждане издига като висш идеал свободата на отечеството. Радикални или либерални, мерките за реализация на това предначертание трябва да доведат до безусловното му тържество.

Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност. Алеко твори с формите на самия живот, с други думи той е реалист в най-чистия смисъл на думата.

През първите следосвобожденски десетилетия българският печат е групиран около двете партии, които са в учредителното събрание – либерали и консерватори. Така да се каже разрояването на печата в края на 19 век е рожба на двете