Иван Вазов е разочарован от следосвобожденската действителност, в която господстват политическите борби и стремежът за личен материален интерес. Възпитан с възвишените идеали на Възраждането, той пише повестта „Немили-недраги“, за да даде на съвременниците си пример за достойно човешко поведение в лицето на „предтечите на зорницата на българското освобождение“

Любен Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1834 г. Първоначално учи в родния си град, а по-късно – в гръцко училище в Пловдив. През 1857 г., воден от желание да продължи своето образование, заминава за Русия и следващите 21 години от живота си прекарва в емиграция. В Русия Каравелов иска да постъпи във военно училище, но не е приет.

(съчинение разсъждение върху V глава на повестта „Немили-недраги”) Важно условие за успешната работа при изграждането на съчинение разсъждение е осмислянето на поставената задача, което е свързано с предварителна работа върху заглавието - начин на формулиране, изясняване на ключови думи, насоченост. Предварителната работа може да протече в два етапа:

Характерна особеност на художествения поглед на следосвобожденските автори е вглеждането в образа на България, в неговите същностни измерения, отразили новите ценности на обществената действителност. Социалният хаос от забравени или подменени национални стойности, низки целеустремености и униние е реален повод творците да търсят „параметрите” на българското в новите условия за живот.

Иван Вазов е всепризнат творец и горещ поклонник на българското слово. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на българския език да съществува и да се развива. Одата „Българският език“ – пламенна защита и прослава на нашия език, е създадена като отговор на публикацията във вестник „Балкан“ относно дискусиите за избора на пътя за развитие на родния ни език

В миналото животът на село има няколко основни места, в които се разгръща човешката общност – нивата като пространство на трудовия делник, мегданът като пространство на празника (там се играе хорото в неделя), кръчмата, в която се събират мъжете и понякога спорят, изворът като гореща точка

Възраждането е един от най-важните етапи от развитието на българското общество и култура. Думата „възраждане“ е буквален превод на думата „ренесанс“. Затова често се казва, че Възраждането играе в българската история ролята, която е изиграл Ренесансът в развитието на европейските култури.

Основен сюжет на бъл­гарската литература след Освобождение­то е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно раз­личните градски обичаи и нрави. Селото се погражданява. Повестта „Гераците” на Елин Пелин винаги се сочи като претворя­ване на този преломен исторически момент от живота на българското село. От Елин Пе­лин до Йордан Радичков и Ивайло Петров и до по-младите „селски” автори, различни­те страни на това погражданяване са обект на драматични, иронични, пародийни ху­дожествени изображения.

Родината, народът-България, това е фокусът който събира всички линии на вазовата лирика,вечният извор на неговото вдъхновение,основната му тема,основният му образ.Цялото богатсво на своя личен свят Вазов разтваря в големия свят на родината.Още в самото начало на своя поетичен път той изрича в тържествения ритъм на клетва: “На теб, Българийо свещенна, покланям песни си сега!”

Възраждането е своеобразно начало на новата българска история, времето на преход от феодализъм към капитализъм, от Средновековието към Новото време. Преходът в българските земи през XVIII и XIX в. протекъл в условията на подготовка и провеждане на националната буржоазна революция. Тя била осъществена под влиянието на различни вътрешни и външни противоречия, намесата на Великите сили и съседите на България