Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са при­мер за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят по­добни качества..

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света.

Разказът на Иван Вазов „Една българка” е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни. Героинята в разказа-баба Илийца, е „една българка”, тоест тя

 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;

Своя поетичен цикъл „Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави мисията, всеотдайността и родолюбието на героите на националното ни Възраждане. Утвърдил величието на отделни личности като Паисий, Раковски, Левски, в заключителната дванадесета ода „Опълченците на Шипка"