ВЪВЕДЕНИЕ: ВАЗОВ И ПРИРОДАТА Иван Вазов е не само „народният поет“, но и безспорен възпевник на българската природа. Той не просто описва природата, а я възприема като част от духовния живот на българина. Роден в Сопот, заобиколен от красотата на Балкана и Розовата долина, той отраства със съзнанието, че природата е извор на естетическа наслада и национална гордост. Връзката между човека и природата е за Вазов неразривна. Той разглежда природата като „дом“ на душата – място, където човекът

Одата „Левски“ от цикъла „Епопея на забравените“ е първата творба в сборника на Иван Вазов. Това не е случайно – мястото ѝ подчертава нейното значение като ключово произведение, което задава патриотичния дух и историческата философия на автора. Чрез нея Вазов увековечава образа на Васил Левски като символ на героизма, саможертвата и борбата за свобода. Текстът е същински поетически паметник на Апостола и носи множество художествени и идейни измерения. Композиция и основни мотиви

Съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа "Една българка". В трети епизод от разказа "Една българка" Вазов разкрива духовната сила и нравствената устойчивост на главната героиня - баба Илийца. В разглеждания фрагмент човешките добродетели на тази обикновена българска жена са представени чрез метода на съпоставката. Докато в първи епизод имплицитно се загатва за различията между челопеченката и останалите жени лютибродчанки, то в трета глава контрастът между баба Илийца и

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света. Не е случаен и фактът, че именно през този период Вазов пише и одата „Опълченците на Шипка". Стихотворението „Българският език” създава една великолепна представа за гордата същност на българите, отстояли своята родова идентичност след

"Преклонената главичка  остра сабя не сече" -  тази истина едничка  кой би смял да отрече?

1. Посочете в кои стихосбирки са публикувани следните произведения на Иван Вазов: а ) „Българският език” 1. „Поля и гори” б ) „При Рилския манастир” 2. „Звукове” в ) „Елате ни вижте” 3. „Скитнишки песни” г ) цикълът „Епопея на забравените” 4. „Поеми” 2. Коя е най-важната качествена характеристика на езика, отбелязана в началото на стихотворението „Българският език”?  а ) родният език

1. Кое от произведенията НЕ се вписва в поредицата от Вазови творения съобразно мястото на създаване? а) „Под игото” б) „Чичовци” в) „Дядо Йоцо гледа” г) „Епопея на забравените”  2. За кого от героите на „Чичовци” се отнася следната портретна характеристика” … человече дребно, сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и голямо честолюбие”? а) Хаджи Смион б) Хаджи

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоки­те на десетилетното Вазово творчество. Оте­чеството за твореца е онзи свещен идеал, в име­то на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си. Посветил целия си живот в служба на Роди­ната, с чувство на удовлетворение в края на живота си Вазов ще заяви: Живота любях, но не го окрадох. Българийо, аз всичко тебе дадох ... България - това е историята и героите от миналото

Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.