Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице. Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.
Любовта към всичко родно: българския език, нравите, природата, историята, доминира в много от произведенията на Иван Вазов и се превръща в емблема на неговата визия за света.
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им
Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града. Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот.
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи,
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи - ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"
Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
Стоиме на прага на двайсетий век. Светът ще го среща със пенести чаши и с песни, с надежди – че той ще е лек – мислителят само се плаши.
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.
Патриархът на българската литература Иван Вазов твори в дълъг диапазон от бреме — през османското владичество и в годините, когато България е вече свободна и изправена пред проблема за своето културно строителство. В това отношение на литературата се „пада“ голяма част от разрешаването на този проблем. Творчеството на писателя отразява една от най-драматичните