Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им
Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града. Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот.
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи,
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи - ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"
Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
Стоиме на прага на двайсетий век. Светът ще го среща със пенести чаши и с песни, с надежди – че той ще е лек – мислителят само се плаши.
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.
Иван Вазов спада към екстравертния тип автори – той не разкрива в творбите си своите интимни преживявания, а намира своето вдъхновение в света около себе си и в неговите проблеми.
Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи, поглед убит и смутен, а ход тежък и провлечен, като на болен човек;
Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.