Житейската позиция на лирическия герой ("Песен за човека" - Н.Й.Вапцаров)

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието

Лирическият Аз - участник в "спора" между човек и време (Н.Вапцаров - "Песен за човека")

Вапцаровата лирика е съкровена пое­тична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но ви­наги е споделена с поета и с неговия пое­тичен АЗ. Той присъства активно във всеки диспут за човека и човешкото в него. Ин­тимната изповед преминава в диалог.

Човекът и неговите ценности в творчеството на Никола Вапцаров

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи. Сблъсъкът между собстените и чужди оценки се осъществява в поезията му най-често в диалогична форма – лирическият човек е разкрит в ситуация на спор с реален (дама, работник) или абстрактен (завод, история, живот) събеседник-опонент.

Литературен тест върху творчеството на Н. Й. Вапцаров

НИКОЛА ВАПЦАРОВ - „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА” Литературен тест – VІІІ клас - /1 група/ 1. В поезията на Вапцаров много произведения са озаглавени като „песен" - „Песен за човека", „Песен на другаря", „Песен на жената" и т. н. В стихотворението „Песен за човека" с какво значение НЕ може да се обвърже думата „песен"?

Песента - изповед и възхвала на човека (Н.Й.Вапцаров - "Песен за човека")

Стихотворението „Песен за човека" прос­лавя и възвеличава човека, способен на нравствено прераждане и духовно извисяване. Песента на осъдения на смърт е прозрение за зле устроения свят и за мястото му в него, но в същото време тя е и откровение, и изповед за вярата му в бъдещето:

Любовта, възпята от Христо Ботев и Никола Вапцаров

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Какво е мястото на любовта в човешкото съществуване? Може ли любовта между мъжа и жената като ценност да осмисли изцяло живота на човека? Достатъчно ли му е споделената любов? Интимният, личният, индивидуалният живот изпълва ли цялото съществуване на личността?

Борбата е безмилостно жестока… - Никола Вапцаров

Борбата е безмилостно жестока.     Борбата както казват, е епична.     Аз паднах. Друг ще ме смени и…                                 толкоз.     Какво тук значи някаква си личност?!

Човекът и борбата в поезията на Вапцаров

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история-годините на Втората световна война ,когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното ,на възвишено-героичното и антихуманното.В една епоха , наситена с жестокост ,но и с величествена смърт ,прекрасната лирика на поета убедително утвърждава естетически идеал ,в основата на който са заложени най-възвишени чувства-действен патриотизъм и жертвен хуманизъм ,борба в името на социалната справедливост.

Тест №20 по литература - Никола Вапцаров

1. Посочете ВЯРНОТО твърдение. Основната тема в поезията на Вапцаров е: А) страданието и състраданието

Човекът и вярата в поезията на Вапцаров

Две от основните понятия ,с които свързваме творчеството на Вапцаров са вярата и романтиката и не случайно две от най-хубавите му произведения ,програмни до известна степен са едноименните му стихотворения.Макар и да отразяват две различни страни от Вапцаровата етика и поетика ,романтиката и вярата са обединени от общ хуманистичен порив.Вярата на Вапцаров е основа на неговото светоусещане ,на позицията му -нравствени и етическа.Тя оформя и поетическите възглед на твореца за човека.