Поетичният цикъл „Зимни вече­ри", считан с основание от литера­турната критика за поема, е въз­действаща лирична творба, насите­на с много болка и съчувствие, със страдание и зов за човешка милост. Изградена основно върху лични възприятия и върху съпричастността на твореца,

„На прощаване“, заглавието на една от най-популярните Ботеви творби, фиксира може би най-преломния момент в живота на героя-бунтовник: „Аз вече пушка нарамих.“ Предлогът „на“ тук е употребен за обозначаване на време, подобно на познатата конструкция „на тръгване“

Поемата „Зимни вечери" е публикувана за пръв път в „Работнически вестник" през януари 1923 г. - само шест месеца преди смъртта на Смирненски. Тя е една от послед­ните му и най-зрели поетични творби, в коя­то темата за нещастието на хората от

Ако Вазов обхваща патриотичното, а Елин Пелин социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йовков е неговото естетическо и нравствено самоопознаване. Подобно на своите предшественици той обгръща цялостно народния живот от раждането на българина до неговата смърт; в мирен труд ц война.

Ако Вазов обхваща патриотичното, а Елин Пелин социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йовков е неговото естетическо и нравствено самоопознаване. Подобно на своите предшественици той обгръща цялостно народния живот от раждането на българина до неговата смърт; в мирен труд ц война. В мигове на радост, скръб и религиозно преклонение. Той се домогва до сложната и противоречива душевност на човека,

„Зимни вечери” е своеоб­разна поема без композиционно организиращ сюжет, без кулминация, завръзка и развръзка, но отделните части тясно са обединени проблемно-емоционално, с единна атмосфера, ситуираност, тоналност, пейзаж... и с много осе­заемото присъствие на лирическия субект.

Преминал през различни влияния и при­страстия, Христо Смирненски написва цикъла „Зимни вечери” в края на творческия си път. Изборът не е случаен. Поетът изби­ра зимния сезон за показване живота на града, защото той е най-труден за бедните и онеп­равдани обитатели на крайните квартали.

Роден да бъде певец на „светлата ра­дост”, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се прев­ръща в изразител на човешкото страда­ние. В един от най-зрелите си поетичес­ки цикли „Зимни вечери” лирическият му герой

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо­рата в покрайнините на големия град. В те­зи предградия властват отчаянието, мъка­та, бедността и мизерията. Изгубени са ра­достните емоции в живота. Стра­данието е всеобщо.

Поетичният цикъл „Зимни вече­ри", считан с основание от литера­турната критика за поема, е въз­действаща лирична творба, насите­на с много болка и съчувствие, със страдание и зов за човешка милост. Изградена основно върху лични възприятия и