1. Същност на акумулаторите: В акумулаторите токообразуващите реакции са почти напълно електрохимично обратими. При разряд те работят като галванични елементи, т.е. преобразуват химичната енергия в електрична, а при заряд – като електролизни клетки. 2. Някои основни видове акумулатори а) оловен акумулатор Положителният полюс на този акумулатор е електрод от PbO2, който е под форма на паста, запресована към оловна решетка. Отрицателният полюс е от олово. Като електролит се използва воден разтвор на 25-30% сярна киселина.
Под инвестиции се разбират паричните средства (капиталът), които чрезинвестиционния процес ще се трансформират в активи на БО, необходими заосъществяване на ПСД. Под инвестиции ще се разбират, в широк аспект, не само паричните средства,но и материални, трудови, информационни и други ресурси, които чрезинвестиционния процес се преобразуват в активи на БО, необходими за осъществяванена ПСД.
Основните проблеми, които се решават по време на проектирането са: • Анализ на заданието; • Избор на метод за проектирането; • Определяне на приннципа на действие; • Извършване на необходимите пресмятания.
Предвид важността на величината ускорение, от една страна характеризираща типа движение, а отдруга – даваща връзка между кинематиката и динамиката, ще я разгледаме малко по-подробно. Видяхме, че ускорението може да се разложи на компоненти по координатните оси във всяка координатнасистема, също както скоростта или радиус-вектора.
Диелектриците са вещества, които не съдържат свободни електрични заряди. Те са изградени като всички тела от атоми и молекули. За да се разбере тяхното поведение в електростатично поле, е необходимо да се разгледа поведението на електричните заряди на отделните диелектрични атоми или молекули.
1. Местоимението е: а) част на речта, с която се назовават предмети, лица, явления, абстрактни понятия; б) част на речта, с която се заместват имена или техни признаци; в) част на речта, която означава качество или свойство, неотделими от самия предмет.
1. Устройство и принцип на действие. Подходящ пример за епицикличен механизъм е показан на фиг.23.1. Той е съставен от три зъбни колела, две от ,които (1и 3) централни с обща ос на въртене (перпендикулярна на чертежа минаваща през т. ) , като 1 е с външни зъби, а 3 с вътрешни. третото колело 2(сателитно) е зацепено едновременно с 1и 3 и е лагерувано в елемента (водило), който може да се върти около оста на ротация на 1и2. Ако колелото 3 е неподвижно, в следствие завъртането колелото 1 в указаната посока с ъглова скорост водилото ще се завърти в посока на часовниковата стрелка, а колелото две ще участва в две движения-около оста на и около собствената ос.
Основни дефиниции Механично взаимодействие е такова действие между материални тела в резултат, на което се получава изменение на движението на тези тела или изменение на тяхната форма (деформация). Силата е величина, приета за основна мярка на механичните взаимодействия. Примери за механични взаимодействия при машините са съпротивлението на околната среда, взаимодействието между звената в механизмите, теглата на звената. Силата F r (фиг.8.1) е векторна величина със следните елементи: 1. Приложна точка А; 2. Директриса (права на действие) nn; 3. Посока (от точка А към точка B); 4.Големина (модул) F F, r .
1. Неразглобяеми съединения. Неразглобяеми са съединенията, при които за разединяване на елементите е необходимо разрушаване на поне един от свързаните елементи или на спомагателен елемент. Към тях се числят съединенията получени посредством заваряване, спояване, залепване и нитоване. Условно към неразглобяемите съединения се причисляват и пресовите съединения. Въпреки, че този вид съединения подлежат на разглобяване за неговото осъществяване са необходими специални условия като например нагряване при горещо пресовите или прилагане на големи сили при студено пресовите съединения. 1.1. Заваръчни съединения. 2. Нитови съединения.
Механично взаимодействие е такова действие между материални тела в резултат, на което се получава изменение на движението на тези тела или изменение на тяхната форма (деформация).