1. В кой ред има форма на глагол в бъдеще време в миналото? A) работех, работил съм Б) работя, ще работя B) ще работя, щях да работя Г) бях работил, работих 2. Глаголното време бъдеще време в миналото означава: A) Бъдещо действие, което предстои да бъде извършено.
1. Колко глаголни времена сте изучили досега в часовете по български език? A) пет Б) шест B) седем Г) осем 2. Как се представя глаголното действие чрез глаголите от свършен вид? A) като цялост Б) като незавършено B) като предстоящо Г) като бъдещо
Българската журналистика през този период се характеризира със следните основни особености: 1. Прекомерната патриотична екзалтация, която често е съчетана с загубване чувство за реалност. Лекомисленото поведение на пресата по
Нека си припомним какво наричаме „книжовен език“ и каква е неговата роля в обществения живот: Книжовен наричаме общия за цялата национална бщност език в неговите устна и писмена форма, в който цялото богатство от изразни средства е установено със задължителна норма.
Отношенията “личност-род-история” са проблемен център на романа “Железният светилник”. Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен проблем – изграждането на национално самосъзнание. Този процес е представен чрез конфликта и синхрона между личностно-родовите и общностните отношения. Епическият разказ обаче е съсредоточен върху родовото битие (Глаушевото семейство). То присъства като минимодел на дома Преспа, който от своя страна типизира възрожденските настроения в един български регион – Македония.
Сложни глаголни времена. Време е граматическа категория, присъща само на глагола. В българския език има девет глаголни времена. І. Видове глаголни времена според начина на образуване:
1. В кой ред е основната форма на глагола търпеше? A) търпяха Б) търпим B) ще търпя Г) търпя 2. В кой ред глаголите са от III спрежение? A) пяхме, играеше Б) виках, стрелям B) играя, мислим Г) зная, пишеше
ЩО Е ТО ВИД НА ГЛАГОЛА Освен че е свидетелство за едно голямо трагично чувство, както и за високо художествено майсторство, стихотворението на Никола Вапцаров привлича вниманието с още една своя особеност. Ако се вгледаме в глаголите от първата строфа – идвам, оставяй, залоствай – ще видим, че действията
Димитър Медара от Сърнено, някогашен хергеледжия при хаджи Петра, беше дошел, както правеше сегиз-тогиз, да се види с чича Митуша. Те си поприказваха доста време (с Медара не можеше да се говори за друго, освен за коне и за хергели), след туй чичо Митуш отиде да види
Караибрахим изкачи превала и спря коня си. Пред краката му се простираше долината. Вдясно от нас слизаше пропаст с червеникави, сякаш ръждясали скали, а в дъното й растяха смърчове. И най-високите дървета не