Десета част на Вазовата повест „Немили-недраги“ има особен смисъл в „сюжетното развитие. В нея за първи път в художественото настояще се налага истинският образ на българския хъш. В часа на делото мъченикът се превръща в герой - такова внушение гради разказът за трудния път на Македонски през замръзналия Дунав като пратеник на хъшовете при Левски. Дързък

Наричат го патриарх на българската литература, защото той твори във всички жанрове, разработва всички основни теми, създава основните митологеми в българското културно съзнание. Той единствен е получил званието народен поет, защото както сам казва, винаги, каквото и да е правил, каквото и да е писал, е било в името на народа, за издигането и щастието на народа. Творческото му

Повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов интерпретира една от водещите теми в българската литература в края на 19 век – темата за националноосвободителните борби. В света на творбата „нашто недавно” е драматично и сложно; оценката за него не може да бъде еднозначна. Представа за трагичната раздвоеност на времето дава разказът за последните дни и за смъртта на Странджата (V част).

Епически разгърнатата картина на битката (втората смислова цялост на одата „Опълченците на Шипка”) е защита на поетическата теза, заявена в лирическото встъпление на творбата, че българският народ има право да бъде свободен. Право на съществуване има всеки народ, който с достойнство приема своето минало и от позициите на историческия опит намира основания за своето

На пръв поглед между двете стихотворения няма тематична близост. „Майце си“ представя на читателя страданията на млад човек, измъчен от своето изгнание в чужбина и копнеещ за среща с близките, които единствени са в състояние да разберат в какво вярва, какво обича и на какво се надява. „Странник“, от своя страна

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но

По сила, дълбочина и всеобхватност на изображението на българското село Елин Пелин все още няма напълно равностойни съперници, независимо от това, че автори като Ивайло Петров и Йордан Радичков доразвиват и от дистанцията на изминалото време и настъпилите промени даже полемизират с някои теми и образи от неговото художествено наследство.

„Немили-недраги“ е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за трудния им живот на изгнаници и страдалци, обречени на принудително бездействие далеч от родината. Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят героите, е мрачна, потискаща, тягостна.

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор “Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

I. Увод 1. „Немили-недраги“ на Иван Вазов – тъжен и правдив разказ за съдбата на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението. 2. Речта на Странджата – своеобразен смислово-емоционален център в повествованието. II. Теза Ярко и правдиво са разкрити: 1. Подтеза Идеалите и жертвеността на хъшовете 2. Подтеза Мъченичеството на хъшовете III. Изложение