„Майце си“ и „Странник“ – Ценностите на делника срещу героичния живот

На пръв поглед между двете стихотворения няма тематична близост. „Майце си“ представя на читателя страданията на млад човек, измъчен от своето изгнание в чужбина и копнеещ за среща с близките, които единствени са в състояние да разберат в какво вярва, какво обича и на какво се надява. „Странник“, от своя страна

Иван Вазов - „Иде ли?” - Войната в преживяванията на героите

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но

Страданието и жизнелюбието на Елин - Пелиновите герои

По сила, дълбочина и всеобхватност на изображението на българското село Елин Пелин все още няма напълно равностойни съперници, независимо от това, че автори като Ивайло Петров и Йордан Радичков доразвиват и от дистанцията на изминалото време и настъпилите промени даже полемизират с някои теми и образи от неговото художествено наследство.

„Немили-недраги“ – Хъшовете между страданието и героизма

„Немили-недраги“ е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за трудния им живот на изгнаници и страдалци, обречени на принудително бездействие далеч от родината. Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят героите, е мрачна, потискаща, тягостна.

"Илиада" - Двадесет и втора песен - (Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор)

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор “Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

Страданието и жизнелюбието на Елин-Пелиновите герои

По сила, дълбочина и всеобхватност на изображението на българското село Елин Пелин все още няма напълно равностойни съперници, независимо от това, че автори като Ивайло Петров и Йордан Радичков доразвиват и от дистанцията на изминалото време и настъпилите промени даже полемизират с някои теми и образи от неговото художествено наследство.

Трансформиращ преразказ от името на един от героите и с въвеждане на нов герой

Прочетете фолклорната приказка. ГЛУХАРЪТ И ЛИСИЦАТА Глухарът бил кацнал на едно дърво. Лисицата се приближила и му казала: Здравей, глухарче, приятелче мое, щом ти чух гласчето, веднага дойдох да те навестя. Благодаря ти за добрата дума – казал глухарът Лисицата се престорила, че не е дочула, и казала:

Анализ на раздвоената от пулса на времето героиня в "Потомка"

В поезията на Елисавета Багряна потомствени­ят родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век. Младостта на духа, като вечен полет на творческото въображение, създава вътрешната метафорична същност на образите и внушенията. Кипналата ка­то вино трескава метежност

„Опълченците на Шипка“ – Възпяването на героите и страданията на народа

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ „Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци. Опълченците

Смъртта на Знаменосеца – страдалческа и героична в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Странджата се превръща в опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува ранените им от страданието и ежедневните изпитания души, крепи ги с патриотичната си гордост и сила на духа и им показва техния свят дълг към отечеството. Но когато болестта напредва и старият знаменосец