Иван Вазов – „Епопея на забравените“. Духовната мощ и жертвоготовност на героите.

Наричат го патриарх на българската литература, защото той твори във всички жанрове, разработва всички основни теми, създава основните митологеми в българското културно съзнание. Той единствен е получил званието народен поет, защото както сам казва, винаги, каквото и да е правил, каквото и да е писал, е било в името на народа, за издигането и щастието на народа. Творческото му

Иван Вазов - „Иде ли?” - Войната в преживяванията на героите

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но

Трансформиращ преразказ от името на един от героите и с въвеждане на нов герой

Прочетете фолклорната приказка. ГЛУХАРЪТ И ЛИСИЦАТА Глухарът бил кацнал на едно дърво. Лисицата се приближила и му казала: Здравей, глухарче, приятелче мое, щом ти чух гласчето, веднага дойдох да те навестя. Благодаря ти за добрата дума – казал глухарът Лисицата се престорила, че не е дочула, и казала:

„Опълченците на Шипка“ – Възпяването на героите и страданията на народа

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ „Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци. Опълченците

Димитър Димов – „Тютюн“. Трагизмът на героите в романа.

Димитър Димов е най-значителният модерен български романист, чиито герои са жертви на самите себе си, на собствените си силни амбиции и страсти. И в трите му романа: „Поручик Бенц“ (1938 г.), „Осъдени души“ (1945 г.) и „Тютюн“ (1951 г.), главните герои живеят в динамично-конфликтна обществена атмосфера, но само сюжетно са свързани с обективно протичащите събития. Всъщност се ръководят

Любовта - свобода и избор в живота на героите /Емилиян Станев - "Крадецът на праскови"/

Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват.

Съдбовните превратности в живота на героите от разказа „Дервишово семе”

„Дервишово семе” е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им. Оплетени трайно в жестокия възел между омразата и любовта, те измерват житейското си битие с противоречивия ход на събитията, в който са въвлечени най-често против волята си.

Нравствената човешка драма на героите в романа "Дядо Горио"

Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл)

"Пътешествията на Гъливер" - героите на романа като мярка за човешкото

"Пътешествията на Гъливер" Героите на романа като мярка за човешкото В двете глави, които прочетохме, основният герой е Лемюъл Гъливер. В увода са споменати и отделни личности, от които най-важна роля има учителят му, видният холандски хирург Джеймс Бейтс. Гъливер произхожда от свободно, но не благородническо семейство, в което образованието се цени

Трагичната участ на героите през погледа на Христо Смирненски

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма