Социалният реализъм е понятие, предпочитано от западното литературознание. В центъра на изображението тук се полага човекът в неговата социална среда с всички причинно-следствени връзки. През първата половина на XIX в. Във Франция реализмът още не се възприема като ясно обособено направление или стил

В първа глава от повестта „Немили-недраги” Иван Вазов разкрива образите на българските хъшове, обречени на страдания и лишения по време на своето изгнаничество в Румъния. Трогателната история, разказана от Вазов, всъщност е насочена към следосвобожденското ни общество, за да му напомни какво то дължи

В първа глава от повестта „Немили-недраги” Иван Вазов разкрива образите на българските хъшове, обречени на страдания и лишения по време на своето изгнаничество в Румъния. Трогателната история, разказана от Вазов, всъщност       е насочена към следосвобожденското ни общество, за да му напомни какво то дължи на тези, които са пожертвали живота си, отказвайки се от всичко лично в името на една за­ветна цел - свобо­дата на Отечест­вото. В първа глава от повестта писателят предс­тавя хъшовете в два плана - като мъченици и като герои.

I. УВОД Стихотворението „На прощаване” е въздействаща лирична изповед на героя. Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лиричния АЗ внушава мотивите за прощаването. Те определят и посланието на героя - заветът към братята и бъдещите поколения да продължат борбата

Творческият поглед на Иван Вазов, насочен към обществената действителност след Освобождението, е изпълнен с нарастваща тревога и нравствената „тъмнина" на разочарованието. Писателят не намира основание да се чувства особено горд от българската си принадлежност към народ със странно променена ценностна система.

Пред прага на Зевс има две големи делви - едната пълна с добри, а другата с лоши дарове.Чрез тях Гръмовержеца определя съдбата на човека, които "ту добре, ту пък зле си прекарва живота". Делвите стоят отвън, на прага, те са на границата между живота и смъртта, видимото и невидимото, доброто и злото. Въпросът е, че човек не може да бръкне в тях, за да избере сам даровете си. Може единствено да подбуди Бога да изпрати добрите дарове на човек. Да се спечели благоразположението на боговете е най-добрият път към благополучието на хората. Ахил изповядва : "Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат".

Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора,

В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои – Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина.           Нека проследим как е изграден образът на героинята, как я описва авторът, как тя се представя чрез поведението си, какви са отношенията й с другите герои.

В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои - Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина.

ОСОБЕНОСТИ НА ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА ГЕРОЙ В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ         Изразът характеристика на герой в художествен текст назовава: • начина, по който е изграден образът на героя в художествен текст; • вид устно или писмено съчинение, в което се разсъждава върху начина, по който е изграден образът на конкретен герой.