В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.
Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист
Възрожденският дух на Любен Каравелов предопределя критичното му отношение към епохата, хората и техните нрави. Повестта „Маминото детенце" третира актуални проблеми, свързани с възпитанието на детето и факторите, които влияят върху него. Обект на изображение, но и на изобличение е домът на Нено и Неновица.
Беше двадесети февруари, а часът около девет или десет. Студовете се усилваха, а Дунава беше замръзнала. Аз бях облечен с влашки кожух и гугла. Единственото, което ме отличаваше от селяните, беше това, че нося револвер. Стоях неподвижно и следях караулите. Закрачих по Дунава и предпазливо опипвах леда около себе си с една тояга. Вратът и гърдите ми бяха облени в пот от притеснение. Изведнъж на пътя ми се появи черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача.
Когато се върнахме с Македонски в кръчмата, Странджата вече беше подготвил обяда и чакаше своите обичайни посетители - хъшовете. Скоро те дойдоха, обядът започна. Докато се хранехме, те оживено приказваха по различни теми, надигайки чашите с вино. Всички вземаха участие в тях, единствено аз стоях в края и тихо обядвах. След като изпитите чаши загубиха своя брой, между хъшове избухна спор, който можеше да доведе до фатален край.
Романът “Железният светилник” на Димитър Талев разкрива бавното мъчително раждане на българското самосъзнание на жителите на град Преспа. Много и различни са факторите, съдействащи за пробуждането на българина от вековен робски сън.
Още заглавието на творбата привлича вниманието на читателя със съчетаването на думи с противоположно значение. Думата „принц“ произлиза от латински и означава, от една страна, „пръв“, а от друга – назовава титла на член от владетелско семейство. Принцът стои най-високо в обществото, той е следващият крал
В епохата на Възраждането Л. Каравелов създава повестта „Маминото детенце" - сатира на обществото и неговите нрави. С ясното съзнание да разкрие и отрече всички пороци, които пречат на духовното развитие и напредъка, писателят изгражда незабравимите образи на Нено, Неновица и Николчо - носители на грозното, нищожното, пошлото и бездуховното.
Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.
В повестта си „Немили-недраги" Иван Вазов представя мъченическия живот на хъшовете в чужбина, на онези „немили-недраги" синове на България, които произволът на поробителите прокужда в чужда страна и ги обрича на страдания, лишения и унижения.