Анализ на турската приказка „Главатарят, който искал да плени месечината“

КАКВО НИ КАЗВА ПРИКАЗКАТА Спомняте си, че приказките са предназначени да се разказват пред цялата общност. Те трябва не само да забавляват слушателите, но и да ги поучават. Всяка приказка съдържа послания към общността. Чрез тях се споделя и предава опит, наставлява се обществото и то се учи как да постъпва. Първото послание на „Главатарят, който искал да плени месечината“

ТЕСТ 2 Главатарят, който искал да плени месечината

1. "Главатарят, който искал да плени месечината" е: А/ турска народна приказка                   Б/ еврейска народна приказка В/ българска народна приказка              Г/ приказка на Андерсен

ТЕСТ 3 Главатарят, който иска да плени месечината

1. Приказка е: А/ Кратък художествен текст, в който героите и случките са измислени. Б/ Кратък художествен текст, в който предметите и явленията са обрисувани непряко. В/ Кратък литературен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение. Г/ Кратко  произведение с поучително съдържание, което осмива недостатъците на хората.

ТЕСТ. Главатарят, който искал да плени месечината

1. Коя пословица НЕ изразява поука от приказката „Главатарят, който искал да плени месечината"?         1 т. A) Като злини не искаш, злини не прави! Б) Сговорна дружина планина повдига. B) Всичко, което даваш, при теб ще остане. Г) Дето се подслони щастието, там нощува и завистта.

„Главатарят, който искал да плени месечината“ – Да даваш и да вземаш

„Главатарят, който искал да плени месечината“ е турска фолклорна вълшебна приказка. Започва с израза „Дали е било, или не е било...“, който подсказва, че историята е измислена, че това, за което ще се разказва, не може да случи в днешно време. Началото на приказката е интересно и с още нещо – то насочва вниманието към въздействието на изкуството на словото върху човека.

„Главатарят, който искал да плени месечината“ – Трансформиращ преразказ от името на Главатаря

I.    Определяме гледната точка – разказва Главатарят (аз-разказ) II. Определяме глаголното време – минало свършено и минало несвършено време III. Определяме епизодите, на които Главатарят НЕ Е СВИДЕТЕЛ и НЕ МОЖЕ ДА РАЗКАЖЕ: 1. Началото на приказката – вълшебната красавица и забогатяването на бащата 2. Бащата построява сарай и решава да сподели богатствата

Главатарят, който искал да плени месечината (Анализ)

В приказките на балканските народи често се разказва за отнемането на някакво благо и възвръщането му от герой след поредица от изпитания. Също така популярни са сюжетите за небесните светила – слънцето, луната и звездите, които понякога са одушевени (олицетворени).

Главатарят, който искал да плени месечината - Турска народна приказка

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказват, че един човек имал щерка, ама каква? Косите й — златна свила — до петите се свличали