Алеко Константинов е страстен любител на пътешествията. Силното му желание да обиколи света е израз на жаждата му да опознае други страни, културата и нравите на различни народи, да види новото и непознатото. Видял вече Световните изложения в Париж и Прага, той предприема пътуване през океана, за да посети и откриването на Чикагското изложение.

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо”,  „До Чикаго и назад”, множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа” (1894). Това е поучително произведение, с което авторът размишлява за грозното у човека, за неговото нравствено осакатяване.

Алеко Константинов - писател с будна гражданска и човешка съвест, се противопоставя на грубата действителност след Освобождението. Авторът с болка осмива новите герои на деня, устремени към пари, власт и слава. В публикувания през 1894 г. разказ „Пази, боже, сляпо да прогледа” творецът

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка.

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма

Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност. Алеко твори с формите на самия живот, с други думи той е реалист в най-чистия смисъл на думата.

Така възвеличаването на неоценената природа се превръща в творбата в основен елемент на Вазовата патриотична стратегия – да изгради чрез художественото познание за българската земя патриотично съзнание у своите читатели.

Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта „Маминото детенце" на Любен Каравелов. В нея писателят създава галерия от колоритни герои на своето време, лишени от всякакви възвишени идеали и стремежи.