„Илиада“ – 1 и 2 песен – По какво си приличат и по какво се различават Ахил и Терсит в своя гняв

Първа и втора песен на „Илиада” представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната. Личността на микенския цар е откроена като властна, алчна и безцеремонна, пренебрегваща интересите на колектива и защитаваща стремежите си към слава и богатства.

Копнежът по светлина и щастие като извор на гняв в стихотворението "Ний"

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят

Силата на опустошителния гняв и гласът на благоразумието в първа песен на „Илиада“

Старогръцката митология е богат, неизчерпаем източник на сюжети за литературни творби в различни времена не само в Древна Елада, но и векове след нея. Троянският цикъл като част от тази митология се отличава с ярки изяви на героизъм в епически битки, в които участват хора и богове. Неслучайно велик пълководец като Александър Македонски се е вдъхновявал от поемата на Омир

Гняв и помирение в “Илиада”

Омировата поема “Илиада” не е повествование за Троянската война въобще. В творбата са представени само няколко седмици от последната, десета година на обсадата на древния град Илион. В изобилието от разкази за войната Омир намира своя тема, която споява отделните епизоди на поемата – темата за гнева на Ахил – и предлага оригинално творческо решение за финал – помирението между свои и чужди.