Старогръцката митология е богат, неизчерпаем източник на сюжети за литературни творби в различни времена не само в Древна Елада, но и векове след нея. Троянският цикъл като част от тази митология се отличава с ярки изяви на героизъм в епически битки, в които участват хора и богове. Неслучайно велик пълководец като Александър Македонски се е вдъхновявал от поемата на Омир

Песента “Заплакала е гората” е едно от най-поетичните обобщения на героико-романтичната същност на хайдутството. Тя е метафоричен израз на жалбата на народа за юнака – закрилник. Пречистващо и възвишено е дълбокото чувство на тъга, с което е пропита песента. Това не е жалба от отчаяние, а томителен копнеж

Наглед е много лесно да определим в „Илиада“ на Омир съдбата и действията на човека, тъй като той е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непредвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните.

Димчо Дебелянов е един от обречените представители на българската литература, белязан с таланта на поетическото слово и орисан да напусне този свят твърде рано. Поезията му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии за болката,

В историческата народна песен „Овчар си гора питаше" мотивът за робството е разработен в по-лирична тоналност. Гората в песента е основен участник и всъщност символизира българския народ. Подобно на повечето юнашки и хайдушки песни, и тук е използван композиционният похват на диалог между гората и младия момък:

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на омир съдбата и деиствията на човека, тъж като тож е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непридвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните. Ключът за тълкуване на човешките постъпки би следвало да бъде въпросът, поставен още в началото на първа глава:"Кож от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?"Ако знаем волята на боговете, то лесно бихме разбрали последствията от тази воля, отразени в човешката съдба. 

Пролетта развя зеления си воал. Нейните тихи и леки стъпки се чуват в гората. Тя минава край дърветата и навсякъде хвърля някакъв вълшебен прашец. Разтваря с тънките си пръсти малките цветчета на иглики, теменужки и минзухари. Дава тон на песен и горският хор подема пролетни мелодии.

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели     и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,     меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,     виши колони непреклонни успокоената Гора.