Характерна черта на Вазовото творчество е документално-историческата основа на почти всички негови произведения. С тях той реагира точно, навременно и съответстващо на текущите събития и актуални проблеми, касаещи България и българския народ. В отговор на появилите се през последните десетилетия на XIX век в чуждия и в българския периодичен печат пристрастни оценки за родния език, Вазов написва стихотворението си „Българският език“. Според него не може и не бива да се забравя фактът, че по време
Историята познава върхове и падения, победи и поражения. Победите разкриват величието на националния дух, а пораженията - устойчивостта на националния характер. Този, който умее да разчита знаците на народната съдба, стига до мъдростта и познанието, че бъдещето е заложено в миналото и че истинският патриот получава чрез уроците по история примери за национална гордост и заслужено самочувствие. Несъмнено такъв пример е епичната битка за връх Шипка през руско — турската война.
Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света. Не е случаен и фактът, че именно през този период Вазов пише и одата „Опълченците на Шипка". Стихотворението „Българският език” създава една великолепна представа за гордата същност на българите, отстояли своята родова идентичност след
Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света. Не е случаен и фактът, че именно през този период Вазов пише и одата „Опълченците на Шипка". Стихотворението „Българският език" създава една великолепна представа за гордата същност на българите, отстояли своята родова идентичност след
Произведението на Софокъл “Едип цар” е признато за съвършена драматургична творба в старогръцката литература, поставяща проблема за човешката съдба, зависима от волята на боговете, определяща нравствения свят на героите в нея. Централна фигура в Софокловата трагедия е Едип. Същността му се определя от факта, че е поставен между нравствено-етичните норми и крайните проявления на човешкия характер, а именно високомерността, грубостта и гордостта, раждаща тираничност. Станал жертва на
Одата „Опълченците на Шипка” е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи на големите цели на своя народ. Одата „Опълченците на Шипка” разкрива дълбокия трепет в душата на поета пред паметта на загиналите за свободата на България. Разочарован от
Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи на големите цели на своя народ. Одата „Опълченците на Шипка" разкрива дълбокия трепет в душата на поета пред паметта на загиналите за свободата на България. Разочарован от