Понякога имената на велики писатели стават нарицателни за определени духовни процеси в историята на човечеството. Епохата на Просвещението създаде и утвърди две подобни понятия – волтерианство и русоизъм. Следващата културноисторическа формация, определила до голяма степен духовния облик на XIX век – романтизмът, изтъква друго подобно нарицателно име – байронизъм.
„Бепо“ е нещо като генерална репетиция за задаващия се „Дон Жуан“. Отработена е формата – италианската героическа октава. Намерен е и подходящият стилистически ключ: шеговит разказ от името на автора, непрестанно прекъсван от иронични размисли и сатирични скечове. (Може би тук е мястото да се припомни, че и „Германия. Зимна приказка“ на Хайне е поема от същия тип, но при немеца
Джордж Гордън Ноуъл, шести барон Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в благородническо семейство. На 10-годишна възраст след смъртта на прачичо си наследява семейната титла и родовото имение Нюстедското абатство в Нотингамшир, Англия.
Животът и личността на Джордж Гордън Лорд Байрон (1788-1824) предлагат съвършена илюстрация на представата за романтическия творец с присъщия й ореол на изключителност и драматична противоречивост. Семейството му принадлежи към съсловието на аристокрацията, но когато бъдещият поет се ражда