Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио”

Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя  на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от

Нравствената човешка драма на героите в романа "Дядо Горио"

Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл)

Парите – цел, средство и размисли върху романа „Дядо Горио”

В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта. Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му.

Оноре дьо Балзак  – „Дядо Горио“ (анализ)

Първият роман, в който Балзак реализира своя цялостен замисъл, е именно „Дядо Горио“. В крайния каталог на „Човешка комедия“ той се нарежда в цикъла „Сцени от частния живот“, които са част от „Етюди за нравите“. Много от героите на този роман обаче и най-вече Растиняк и Вотрен

Оноре дьо Балзак  – „Дядо Горио“ (анализ)

Романът „Дядо Горио“ е част от „Етюди за нравите“ в подраздела „Сцени от частния живот“. Творбата излиза първоначално в списанието „Ревю дьо Пари“ в периода декември 1834 г. - февруари 1835 г. След множество редакции от страна на Балзак и промени на имена и герои се появява като самостоятелно издание през същата 1835 г.

Оноре дьо Балзак  – „Дядо Горио“ (Анализ)

Известни са илюстрациите към най-мащабното приживе на Балзак издание на „Човешка комедия“, осъществено от Фюрн между 1842 – 1848 г. Те са дело на бележитите художници и илюстратори Домие, Гаварни, Моние и Бертал. Портретът на дядо Горио е излязъл изпод перото на Оноре Домие. На него виждаме прегърбената фигура на старец, облечен в износен фрак и панталони, седнал на прост

Резюме на книгата "Дядо Горио"

Романът на Оноре дьо Балзак -“Дядо Горио” е една реалистична картина на живота на френското буржоазно общество. Разкривайки нравите му, авторът внушава идеята, че нито една личност не може да се развие и оформи ако живее в противоречие със законите на средата в която живее. А според най-важния закон на това общество, парите, златото, богатството се ценят много повече от човешкия живот.

Илюзията на дядо Горио - кръстопът на чувството и разума

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото") и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери,

“Дядо Горио“ – реалистична картина на времето

Оноре дьо Балзак е писател, пресъздал в произведенията си реалистична картина от живота на френското общество. Първоначалният му замисъл е да създаде сто творби, които да бъдат включени в цикъла от белетристични творби “ Човешка комедия “. Техният брой обаче е осемдeсет и три. “Дядо Горио “ е произведение, в което се разкрива съдбата на влюбения до полуда баща. Освен неговия тежък живот творбата изобличава и други колоритни образи и явления от френската действителност.

Дядо Горио - Оноре дьо Балзак

Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пансион, известен под името _дом „Воке“_, приема без разлика мъже и жени, младежи и старци, ала нравите на това почтено заведение