Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя  на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от

Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл)

В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта. Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му.

Първият роман, в който Балзак реализира своя цялостен замисъл, е именно „Дядо Горио“. В крайния каталог на „Човешка комедия“ той се нарежда в цикъла „Сцени от частния живот“, които са част от „Етюди за нравите“. Много от героите на този роман обаче и най-вече Растиняк и Вотрен

Романът „Дядо Горио“ е част от „Етюди за нравите“ в подраздела „Сцени от частния живот“. Творбата излиза първоначално в списанието „Ревю дьо Пари“ в периода декември 1834 г. - февруари 1835 г. След множество редакции от страна на Балзак и промени на имена и герои се появява като самостоятелно издание през същата 1835 г.

Известни са илюстрациите към най-мащабното приживе на Балзак издание на „Човешка комедия“, осъществено от Фюрн между 1842 – 1848 г. Те са дело на бележитите художници и илюстратори Домие, Гаварни, Моние и Бертал. Портретът на дядо Горио е излязъл изпод перото на Оноре Домие. На него виждаме прегърбената фигура на старец, облечен в износен фрак и панталони, седнал на прост

Френският писател Оноре дьо Балзак е сред малцината световни творци, който не започва с блестяща кариера, а години наред търпи неуспехи. Но Балзак не се отчайва. Благодарение на своя неизтощим творчески дух той стига до идеята да създаде грандиозен цикъл, наречен „Човешка комедия“, в който да обедини всички свои белетристични творби, по-голямата част от които са романи. Така Оноре дьо

Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието същност на това общество, което налага своя морал като мярка на поведение. Естествена и целенасочено търсена е връзката с времето, в което се развиват събитията в повествованието. Без тази

Романът на Оноре дьо Балзак -“Дядо Горио” е една реалистична картина на живота на френското буржоазно общество. Разкривайки нравите му, авторът внушава идеята, че нито една личност не може да се развие и оформи ако живее в противоречие със законите на средата в която живее. А според най-важния закон на това общество, парите, златото, богатството се ценят много повече от човешкия живот.

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото") и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери,