Проблемът за съдбата на човешкото време в Далчевата поезия

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света, за абсолютната власт на смъртта над битието. Тяхно ядро е мотивът за тоталната самота на окования във времето и пространството индивид, а водещ патос – чувството за безмислие на човешкото съществуване