Пред мен е книгата разтворена     и денем, и нощя;     все сам, аз не познавам хората,     не зная и света.

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви сторват път и сякаш казват:         — Минете, моля господине!

Тук пътищата спират във небето.     Кажи, какво видя по твоя път     из таз безкрайна равнина, където     на облаците сенките пасат?

Всички, паднали за свободата     дето и да е, са наши братя —     пак по кръв, но само че пролята.

Би казал, че във тази стая         не е живял отдавна никой,     че е заключена стояла         с години нейната врата.     Тук има миризма на вехто         и прах по всичките неща,     тук бавно времето превръща         във прах безжизнен сякаш всичко.

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

 Прозорците — затворени и черни     и черна и затворена вратата,     а на вратата — листът със словата:     „Стопанинът замина за Америка.“     И аз съм сам стопанинът на къщата,     където не живее никой,

1. 44 Avenue du Maine 2. Сняг 3. Нощ 4. Пладня 5. Работник 6. Есен на Ке Волтер 7. Носачи на реклама 8. На заминаване 9. Завръщане 10. Пътник

1. Балконът 2. Пан 3. Дяволско 4. Метафизически сонет 5. Съдба 6. Любов 7. Камък 8. Пролет 9. Молитва

Остаряват хора и дървета;     падат дни, нощи, листа и дъжд;     неизменен в есента и летото,     камък, ти стоиш все същ!