Бащата на Дефо е занаятчия, притежател на малка свещоливница и собствена къща в едно от предградията на Лондон. Пестелив стопанин и дълбоко религиозен човек, той настанява сина си в духовна семинария. Бъдещият писател получава там практически знания по история, математика, география, изучава живи и класически езици. Дефо обаче не става проповедник, а се заема с търговска дейност.

Книгата на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“ представя в нова светлина човешките възможности, олицетворява силата на духа и преодоляването на трудностите чрез упоритост и издръжливост. В романа си Даниел Дефо прокарва идеята за личностната устойчивост на човека, поставен в условията на естествена и първична природа, изправен пред задачата сам да се справи с обстоятелствата

Романът „Животът и странните, удивителни приключения на Робинзон Крузо...“ надживява своя автор с образа на самотния корабокрушенец, който въплъщава оптимизма за бъдещето на човека, открил своите възможности сред необитаемия остров и постигнал блажено състояние на духа далеч от човешкото общество. Сред девствената природа Робинзон сам изгражда свой свят, в който се чувства

Индивидуализмът като нравствен принцип на буржоазната етика и философия изтъква на преден план отделната разумна и творческа личност, изисквайки пълна свобода за нейното развитие и за признаването на абсолютните й права в обществото. Според неговите първи теоретици, той се съдържа в „неизменната човешка природа“, откакто свят светува, но става модерна и предпочитана насока

Връзката на човека с природата е изначална и напълно естествена за неговата същност. Неслучайно във века на Просвещението Жан-Жак Русо създава понятието „естествен човек" — този, който трябва да е естествена част от природния свят. В романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“ повествованието е насочено към съдбата на литературния герой, преживял сред дивата природа