Образът на дома в „Преди да се родя“ от Ивайло Петров и в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

В представата на всеки човек образът на дома е свързан със спомените за детството, за майчината грижа и закрила. Обикновено той е нещо свещено и съкровено, една от опорите в живота, даваща успокоение, вяра и утеха.

Взаимната връзка между дома и пътя в „Да се завърнеш в бащината къща...“ от Димчо Дебелянов

Лирическото изживяване в елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща..." известно и под заглавието „Скрити вопли", се вмества между мисленото завръщане в миналото и реалната представа за живота в настоящето.

Взаимната връзка между дома и пътя - „Да се завърнеш в бащината къща..."

Лирическото изживяване в елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща...", известно и под заглавието „Скрити вопли", се вмества между мисленото завръщане в миналото и реалната представа за живота в настоящето.

Димчо Дебелянов – „Скрити вопли” / "Да се завърнеш..." - анализ

 Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Животът му е кратък и белязан с поредица от раздели, всекидневието за него е оцеляване на ръба на глада и бедността. Авторът е безприютното “патриархално” дете на модернизма,

Търсеният пристан на родния дом - "Да се завърнеш..."

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията не­голямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания. Лирическият герой на Димчо Дебе­лянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието.

Домът - храм / Димчо Дебелянов - „Да се завърнеш в бащината къща..."

Изпитал горести и несгоди, разочарования и неосъществени мечти, докоснал се до самотността на бездомника и до отчаянието на скитника, Димчо Дебелянов създава поезия, в която оживяват всички трепети на човешката душа. Тя въплъщава не само виковете и стенанията на страдалеца

Пътят и споменът в елегията „Да се завърнеш в бащината къща"

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.

„Скритите вопли" на героя - „Да се завърнеш в бащината къща..." и „Помниш ли, помниш ли..."

Поезията на Димчо Дебелянов е поезия дълбоко изповедна, задушевна, нежно-лирична и духовно-изящна, родена от глъби¬ните на една „разнолика, нестройна душа". Основният тон в тази поезия е елегичен, приглушено скръбен и тъжен, породен от неудовлетвореността на лирическия субект от действителността, която не отговаря на неговия идеал.

ТЕСТ. Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща...“. Литература – 10 клас (Вариант 1)

1. Мотивът „да се завърнеш...“ изразява: A) възглед, изразяващ идеята, че човек е щастлив само в природния живот; Б) изразява желанието на лирическия герой да се върне към миналото, за да го промени B) носталгията на градския човек, открил както възможностите, така и самотата на модерния свят; Г) мъка от раздялата с близките; 2. Елегичното начало в Дебеляновата творба „Да се завърнеш в

Образът на родното в "Да се завърнеш..."

Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е неизповяданата тайна на сър­цето, която е вътрешно емоционално яд­ро на пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой.