На пръв поглед двете стихотворения разработват различни теми. „Две хубави очи“ представя изповедта на млад мъж пред неговата любима, въображаемия му разговор с нея, чувствата, които поражда в душата му образът на любимото лице, събран в точката на очите – най-изразителната част от човека, разкриваща вътрешния му свят. Стихотворението „В часа на синята мъгла“

Две хубави очи. Душата на дете         в две хубави очи; — музика — лъчи         Не искат и не обещават те…         Душата ми се моли,         дете,         душата ми се моли!