Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор “Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

Между юнашките и митичните песни съществува близост, ясно изразена в народно-песенните мотиви, в които епическият герой извършва редица подвизи, присъщи най-вече на митичен персонаж. В много народни песни се пее за двубоя на юнака със змия „троеглава“ (Змей „горянин“ ти Ламя), която притежава невероятна, свръхестествена сила, поглъща

Епическият героизъм - двубоят между Ахил и Хектор "Илиада" на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в "Илиада". Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.

Ахил и Хектор са два от основните персонажи, две от най-емблематичните лица във войната между ахейци и троянци.Тези два образа са колкото еднакви, толкова  и различни по отношение на характер и човешки ценности. Двамата герои не си отстъпват нито по смелост, нито по храброст.Те са двете страни на  войната, двете страни на двубоя, двете страни на елинското бъдеще, представители на два различни свята, всеки от които със свои закони, принципи и убеждения. Ахил е многостранен образ - в него кипят както яростен гняв, омраза и желание за отмъщение, така и обич и състрадание, макар и в много малки размери.

Поемата „Илиада” проследява последните петдесет и един дена от Троянската война. От тази война се определя съдбата не само на Троя, но и на цяла Гърция. Бъдещето на двете воюващи страни се решава от бойните действия. Като последна и най-важна битка преди временното примирие се очертава двубоят между Ахил и Хектор.

Героите на Омир от епическата поема „Илиада” от древността до днес не са загубили обаянието си, вълнуват съвременния човек, събуждат чувство на привързаност към всичко човешко и пораждат вяра в съвършенството на човешката природа. Макар че разказва за случки и събития, Омировият епос е антропоцентричен, т.е. чрез изобразяване на външното

Омир възпява воинската чест и доблест на Ахил и Хектор в XXII песен на Илиада, която е кулминационен връх в развитие на епическото действие. Двамата герои влизат в единоборство. Изправени един срещу друг, за да премерят сили и героизъм, те ще решат изхода на десетгодишната война за Троя.