В представата на всеки човек образът на дома е свързан със спомените за детството, за майчината грижа и закрила. Обикновено той е нещо свещено и съкровено, една от опорите в живота, даваща успокоение, вяра и утеха.

Лирическото изживяване в елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща..." известно и под заглавието „Скрити вопли", се вмества между мисленото завръщане в миналото и реалната представа за живота в настоящето.

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родния дом и носталгията по детството. Творбата се възприема като дълбоко емоцио­нална изповед за въображаемото завръщане в бащиния дом и съкровените спомени от детството.  Носталгията по родното се предава чрез душев­ните състояния и преживявания на лирическия герой. Домът присъства в пространството на родното в предметно отношение на бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

По времето, в което по целия свят традиционният начин на живот отстъпва пред агресивно нахлуващата модерност, много поети пишат като че ли едно и също стихотворение. Неговото съдържание може да се предаде с няколко думи: „Колко нещастен, самотен и неразбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато

Само четири години след появата си в периодичния печат Яворов вече е голям поет, който осъзнава себе си като наследник на Ботев. Славейков е всепризнатият жрец на българската поезия, авторитетът, който безспорно владее цялото пространство и налага правилата му.

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово време символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.

Тъгата обгръща Димчо Дебелянов в мигове на изповед. Всяка негова поетична творба е отново преживян спомен, който придобива „плът" чрез приглушения стон на мъката и радостта, слели се в едно и изтръгнали се като скрит вопъл на сърцето.

В "Легенда за разблудната царкиня" Дебелянов не интерпретира една конкретна легенда, нито обобщава един легендарен образ. Напротив той срива границите на конкретната легендарна съдържателност, за да отвори път

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня"

 Новата Дебелянова философия за личността и общността, за живота и смъртта изкристализира най-релефно в стихотворението ,,Тиха победа”. В стихосбирката, издадена през 1920г., стихотворението е включено в цикъла „Скрити вопли”.