I. Увод 1. Пътеписът – разказ за едно пътуване. В Алековия пътепис „До Чикаго и назад” е важен не толкова маршрутът, колкото: а) Описанието на онова, което пътникът вижда б) Размислите, породени от видяното II. Теза Алеко Константинов оценява нееднозначно Новия свят като българин, славянин и европеец. 1. Подтеза В съпоставката на непознатото (Америка) с познатото (Европа, България)

Пътуването на Алеко Константинов до Америка е сбъдване на детската му мечта и се осъществява през 1893 г. по време на Световното изложение в Чикаго. Срещата с Новия свят поражда противоречиви впечатления и размисли у него като гражданин, демократ, природолюбител и духовно богата личност.

Христо Смирненски е поет на тържественото звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението”Юноша”пътят от “Аз не зная” до “Аз ще знам” е търсене на

Съществувал ли е „тоя исполин", тоя несравним юнак, стъпил на две планини, бдящ не само над южните славяни, но и над албанския народ? Да, съществувал е, макар и не точно такъв, какъвто ни го представя нашият юнашки епос. И въпреки това, и Иван Вазов, и всички ние се гордеем с чутовния прилепски герой,

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка.

В разказа „Една българка" Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби. Писателите модернисти се противопоставят на реалистичните методи и чрез идеалното се стремят да разкрият общочовешките проблеми. Използвайки широко символа и метафората за да разкрият душевното състояние на лирическия си герой

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби. Писателите модернисти се противопоставят на реалистичните методи и чрез идеалното се стремят да разкрият общочовешките проблеми. Използвайки широко символа и метафората за да разкрият душевното състояние на лирическия си герой,те изместват обекта на изображение към вътрешните преживявания на индивида.