Сетът на „Декамерон“ е живият реален свят, в който персонажите проявяват различни страни на своя характер и разкриват своята жизнена философия. Чрез разказаното в новелите читателят се докосва до смисъла на човешките взаимоотношения, изпълнени с пристрастия, с лични амбиции; с мъдрост или наивност, с добронамереност или със злост и завист. „Декамерон“ е замислена

І.Епохата.Личността и творчеството на писателя: 1.Обществено-историческа действителност – Джовани Бокачо е ренесансов творец. През Възраждането се раждат и други велики творци: Данте, Микеланджело, Петрарка, Лодовико Ариосто. 2.Основни проблеми и закономерности ,които привличат вниманието на твореца в дадения исторически момент – авторът е силно развълнуван от гъмжащата чума. Според него в дадения историчен момент сред хората има липса на състрадание. Не се почитат Божиите закони.

„Декамерон“ е творба, която определено изразява духа на Ранния ренесанс в Италия. Тя е новост в европейската литература, защото насочва вниманието към човешките взаимоотношения, към идеята за любовта като най-прекрасното чувство и потребност за човека. Стилът на повествованието поставя акцент върху радостта от живота. Дори тогава, когато в него настъпва неочакван обрат,

Десетки години учениците бяха лишени от възможността да изучават знаменития „Декамерон“. Подобна литература просто няма място сред схоластичните и догматични постановки в недемократичните общества. Защото Бокачо е неуловим за схемите, неговата мисъл е само началото на възприятието — тя подбужда подсъзнателни видения, води към сложни философски обобщения, разкрива един

Новелистичният сборник на Бокачо — „Декамерон“ е първата творба в европейската проза, създадена на границата между Средновековието и Ренесанса. В нея безапелационно се налага една нова представа за човека и света, коренно противоположна на съществуващата дотогава. В духа на хуманизма и в подкрепа на свободното развитие на човешката личност Бокачо

Един от биографите на Джовани Бокачо (1313-1375) подрежда заслугите му сред другите двама значими италиански поети от Ренесанса така: „Данте надникнал в отвъдния свят, Петрарка в себе си, а Бокачо – в света, който го заобикалял“. „Енциклопедия на ренесансовата човечност“

Следвайки все още живите средновековни традиции, Бокачо построява „Декамерон“ по строга схема. В книгата е показано как десет младежи от Флоренция – седем девойки и трима мъже – бягат от върлуващата в града чума. Настаняват се в имение близо до града и прекарват две седмици сред природата, докато болестта стихне.

Общата представа за сюжет ни задължава да отделим две сюжетни линии в „Декамерон“, понеже не само в книгата като цяло, а и във всяка отделна новела се срещат два свята. Единият е свързан с разказа за седем млади дами и трима млади мъже, които по време на чума напускат града и прекарват две

Заглавието „Декамерон“ е производно от старогръцкото „Декамерай“ (Десетоднев), защото всички истории са разказани за 10 дни. Някои изследователи виждат реплика на популярното заглавие „Шестоднев“, тематично свързано с християнския мит за Сътворението на света от Бог.

Разказването. „Декамерон“ е творба, в която разказаните истории определено са по-значителни от разказвачите – младите хора, укрили се от чумата извън Флоренция. Според един от българските познавачи на „Декамерон“, проф. Исак Паси, разказвачите „присъстват като обикновени хроникьори...