Сетът на „Декамерон“ е живият реален свят, в който персонажите проявяват различни страни на своя характер и разкриват своята жизнена философия. Чрез разказаното в новелите читателят се докосва до смисъла на човешките взаимоотношения, изпълнени с пристрастия, с лични амбиции; с мъдрост или наивност, с добронамереност или със злост и завист. „Декамерон“ е замислена

І.Епохата.Личността и творчеството на писателя: 1.Обществено-историческа действителност – Джовани Бокачо е ренесансов творец. През Възраждането се раждат и други велики творци: Данте, Микеланджело, Петрарка, Лодовико Ариосто. 2.Основни проблеми и закономерности ,които привличат вниманието на твореца в дадения исторически момент – авторът е силно развълнуван от гъмжащата чума. Според него в дадения историчен момент сред хората има липса на състрадание. Не се почитат Божиите закони.

Един от биографите на Джовани Бокачо (1313-1375) подрежда заслугите му сред другите двама значими италиански поети от Ренесанса така: „Данте надникнал в отвъдния свят, Петрарка в себе си, а Бокачо – в света, който го заобикалял“. „Енциклопедия на ренесансовата човечност“

Следвайки все още живите средновековни традиции, Бокачо построява „Декамерон“ по строга схема. В книгата е показано как десет младежи от Флоренция – седем девойки и трима мъже – бягат от върлуващата в града чума. Настаняват се в имение близо до града и прекарват две седмици сред природата, докато болестта стихне.

Общата представа за сюжет ни задължава да отделим две сюжетни линии в „Декамерон“, понеже не само в книгата като цяло, а и във всяка отделна новела се срещат два свята. Единият е свързан с разказа за седем млади дами и трима млади мъже, които по време на чума напускат града и прекарват две

Заглавието „Декамерон“ е производно от старогръцкото „Декамерай“ (Десетоднев), защото всички истории са разказани за 10 дни. Някои изследователи виждат реплика на популярното заглавие „Шестоднев“, тематично свързано с християнския мит за Сътворението на света от Бог.

Разказването. „Декамерон“ е творба, в която разказаните истории определено са по-значителни от разказвачите – младите хора, укрили се от чумата извън Флоренция. Според един от българските познавачи на „Декамерон“, проф. Исак Паси, разказвачите „присъстват като обикновени хроникьори...

Бокачо (1313 - 1375) е хуманист, представител на Ранния ренесанс в Италия. Той владее латински и старогръцки език, ценител е на творчеството на римските поети Вергилий и Овидий, познава в детайли античната митология.

Декамерон е сборник от 100 новели, създаден от Джовани Бокачо през 14 век (между 1348 и 1353 г.) и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват "разказ в разказа", като цели да изобличи лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция осмива аскетизма.

Започва книгата, наименувана „Декамерон“ — наречена още „Принц Галеото“*, която съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже._     [* _Принц Галеото_ — герой на френски рицарски роман, сводник в любовната връзка между кралица Джиневра и рицаря Ланселот.