Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна. Затова никак не е чудно, че самият писател е завещал като арт факт във времето да остане „вторият” „Тютюн”. Той по същество е много по - мащабен от „първия” и е изграден наистина по класическите закони на романа - епопея. Неговата основа не е сведена (както в първия вариант) само до пределите на малкия свят на „Никотина”, който, макар и да е визия на българското общество от първата половина на нашия век, няма епическата обобщеност, явно търсена като основа на повествованието в преработения „Тютюн”.

Роден в интелигентно семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер, по-късно - тютюнев експерт. Майката на писателя В. Харизанова има подчертани лит. интереси. Д. Димов учи до 10-годишна възраст в Дупница, след това в София,

Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля (1920).

Димитър Тодоров Димов, български писател, драматург, белетрист, ветеринарен лекар и професор по анатомия на гръбначните животни, е роден на 25 юни 1909 година в град Ловеч. Роден в интелигентно семейство. Баща – Тотю Димов Димов, родом от Габрово. Завършил военно училище и загива като капитан на фронта в боевете на връх Китка в Македония през юли 1913 г., дни преди края на

Разказите, романите и публицистичните статии на Димитър Талев разкриват творческа нагласа, основаваща се на ретроспективата – онова предразположение за вглеждане в миналото, резултат от вътрешното убеждение, че то е времето на истински значимите хора и събития. В обръщането назад авторът открива възможност да се идентифицира родното, да се осъзнае кое можем да определим

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в гр. Ловеч като син на интелигентско семейство. Баща му Тодор Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща, Руси Тенев, също е офицер, но по-късно става тютюнев експерт. Димитър Димов учи в Дупница, където семейството се премества заради това, че градът е център на

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по - скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна.

Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведението на Талев има далеч по - щастлива съдба. Още с появата си критиката го акламира горещо, отзивите са възторжени и категорични, характеризира го като „епопея на народния живот".

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по - скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна.

Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведението на Талев има далеч по - щастлива съдба. Още с появата си критиката го акламира горещо, отзивите са възторжени и категорични, характеризира го като „епопея на народния живот". От този момент нататък литературната критика държи на постоянен отчет всичко, което се появява под перото на писателя. А то наистина не е никак малко.