Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература. Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски. В неговите романи много оригинално, като разрушителна стихия преминава отрицанието на стария, отмиращ свят на капитализма.
1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Романът „Тютюн“ описва събития, случили се в един сравнително кратък исторически период – от началото на 30-те години на 20. век до 1945 година. В течение на тези петнайсетина години се проследяват два паралелни процеса. Единият е свързан с личните съдби на двамата главни герои – Борис Морев и Ирина.
Гроздоберът беше към края си. От малките вили и кирпичените постройки сред лозята се разнасяха ту задружни песни, бързи и жизнерадостни като хоро, ту самотни и провлечени гласове на един само певец, наситени с печал, която се издигаше към синьото небе.
1. Стиховете „Овде дърво столовите, / столовито, грановито, / гранки му са до небеси, / а корени - сура земя...“ са епиграф на: A) „Под игото“ Б) „Железният светилник“ B) „Тютюн“ Г) „Гераците“ 2. Кое от посочените произведения е роман? A) „Индже“ Б) „Гераците“ B) „Чичовци“ Г) „Тютюн“
Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна. Затова никак не е чудно, че самият писател е завещал като арт факт във времето да остане „вторият” „Тютюн”. Той по същество е много по - мащабен от „първия” и е изграден наистина по класическите закони на романа - епопея. Неговата основа не е сведена (както в първия вариант) само до пределите на малкия свят на „Никотина”, който, макар и да е визия на българското общество от първата половина на нашия век, няма епическата обобщеност, явно търсена като основа на повествованието в преработения „Тютюн”.
Роден в интелигентно семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер, по-късно - тютюнев експерт. Майката на писателя В. Харизанова има подчертани лит. интереси. Д. Димов учи до 10-годишна възраст в Дупница, след това в София,
Димитър Тодоров Димов, български писател, драматург, белетрист, ветеринарен лекар и професор по анатомия на гръбначните животни, е роден на 25 юни 1909 година в град Ловеч. Роден в интелигентно семейство. Баща – Тотю Димов Димов, родом от Габрово. Завършил военно училище и загива като капитан на фронта в боевете на връх Китка в Македония през юли 1913 г., дни преди края на
Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в гр. Ловеч като син на интелигентско семейство. Баща му Тодор Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща, Руси Тенев, също е офицер, но по-късно става тютюнев експерт. Димитър Димов учи в Дупница, където семейството се премества заради това, че градът е център на
Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по - скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна.
Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по - скоро израз не на социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на новото обществено устройство на нашата страна.