Образът на дома в „Преди да се родя“ от Ивайло Петров и в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

В представата на всеки човек образът на дома е свързан със спомените за детството, за майчината грижа и закрила. Обикновено той е нещо свещено и съкровено, една от опорите в живота, даваща успокоение, вяра и утеха.

Взаимната връзка между дома и пътя в „Да се завърнеш в бащината къща...“ от Димчо Дебелянов

Лирическото изживяване в елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща..." известно и под заглавието „Скрити вопли", се вмества между мисленото завръщане в миналото и реалната представа за живота в настоящето.

Носталгията по детството и родния дом в стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родния дом и носталгията по детството. Творбата се възприема като дълбоко емоцио­нална изповед за въображаемото завръщане в бащиния дом и съкровените спомени от детството.  Носталгията по родното се предава чрез душев­ните състояния и преживявания на лирическия герой. Домът присъства в пространството на родното в предметно отношение на бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

Мечтата и споменът в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

По времето, в което по целия свят традиционният начин на живот отстъпва пред агресивно нахлуващата модерност, много поети пишат като че ли едно и също стихотворение. Неговото съдържание може да се предаде с няколко думи: „Колко нещастен, самотен и неразбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато

Анализ на стихотворението „Прииждат, връщат се... “ на Димчо Дебелянов

Само четири години след появата си в периодичния печат Яворов вече е голям поет, който осъзнава себе си като наследник на Ботев. Славейков е всепризнатият жрец на българската поезия, авторитетът, който безспорно владее цялото пространство и налага правилата му.

Светът на спомените срещу светът на настоящето – (Димчо Дебелянов – „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли...“)

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово време символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.

Анализ на "Легенда за разблудната царкиня" - Димчо Дебелянов

В "Легенда за разблудната царкиня" Дебелянов не интерпретира една конкретна легенда, нито обобщава един легендарен образ. Напротив той срива границите на конкретната легендарна съдържателност, за да отвори път

Блянът, градът и споменът в творчеството на Димчо Дебелянов

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня"

Анализ на стихотворението ,,Тиха победа'' - Димчо Дебелянов

 Новата Дебелянова философия за личността и общността, за живота и смъртта изкристализира най-релефно в стихотворението ,,Тиха победа”. В стихосбирката, издадена през 1920г., стихотворението е включено в цикъла „Скрити вопли”.

Спомен, реалност, мечта в творчеството на Димчо Дебелянов

Художественият свят на Дебелянов обединява три тематично обвързани темпорални ядра – минало, настояще и бъдеще. Техни образни изражения са свидният спомен, грозната реалност (светът “тук и сега”) и фантазната мечта. Границите между тях са лабилни – споменът често се изживява като мечта, а средищна точка на двата бленувани свята е жестоката реалност, в която лирическият субект осъзнава несъстоятелността на своя романтичен копнеж.