Сонетът „Пловдив” носи чертите на типичната Дебелянова поезия. Тя е въплъщение на тежките му мисли и преживявания, съжалението и жестоката реалност, която помрачава живота му. Чрез нея той се опитва да изрази своята душевна болка и огорчение от ставащото около него.
Дебелянов загива млад и приживе не познава радостта от появата на своя стихосбирка. Първото излизане на негова книга е четири години след смъртта му под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев и К. Константинов.
1. Кое е истинското име на автора на стихотворението „Тихият пролетен дъжд"? а) Николай Попиванов б) Николай Лилиев в) Николай Райнов г) Николай Кънчев
Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня" е налице само затворено субективно съзнание, което филтрира външния свят чрез надвременни обобщителни символи. Но в елегиите и военната лирика на поета външният обективен свят отново е тема
Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби. Писателите модернисти се противопоставят на реалистичните методи и чрез идеалното се стремят да разкрият общочовешките проблеми. Използвайки широко символа и метафората за да разкрият душевното състояние на лирическия си герой
Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби. Писателите модернисти се противопоставят на реалистичните методи и чрез идеалното се стремят да разкрият общочовешките проблеми. Използвайки широко символа и метафората за да разкрият душевното състояние на лирическия си герой,те изместват обекта на изображение към вътрешните преживявания на индивида.
Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.
Стихотворението се възприема като едно от най-философските творби на Дебелянов, като някои критици смятат, че „Миг“ поставя началото на нов етап в творчеството на твореца, тъй като последвалите му творби са писани на фронта.
Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни? — Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни — аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни,
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха — ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха.