Аз искам да те помня все така… - Димчо Дебелянов

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, на хълма, тръпнат дървесата

Легенда за разблудната царкиня - Димчо Дебелянов

Mon ame est une Infante…     Albert Samain     I    … И там, на тоя бряг пустинен,     от вечните води и милван, и терзан,     на вярна стража спрян, един чертог старинен,     един чертог зловещ виши безгласен стан.

Анализ на „Сиротна песен” – Димчо Дебелянов

В началото на 20. век поетът символист Димчо Дебелянов участва като доброволец на фронта в Първата световна война и е ротен командир. Това всекидневие довежда не само до личностното преобразяване на Дебелянов, но и до трансформации в неговата поезия,

Стихотворението „Гора” – Димчо Дебелянов - анализ

Димчо Дебелянов е един от обречените представители на българската литература, белязан с таланта на поетическото слово и орисан да напусне този свят твърде рано. Поезията му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии за болката,

Тест №18 по литература - Димчо Дебелянов

1. Посочете вярното твърдение: А) Заедно с Яворов и Лилиев Дебелянов е най-значителният творец от формацията на българския символизъм.

Прииждат, връщат се… - Димчо Дебелянов

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни     на взбунено море, пияно от несдържната си мощ —     под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,     тук всеки ден е ден без отдих, безсънна — всяка нощ.

Тихите елегии на Димчо Дебелянов

Едно от последните стихотворения на Димчо Дебелянов, писано на фронта, завършва със следните стихове: И как е странно в грохота на тоя вихър лих, където всички са един и всеки все пак – сам, да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих  из кротките елегии на Francis Jammes.

Сиротна песен - Димчо Дебелянов

Ако загина на война,     жал никого не ще попари —     изгубих майка, а жена     не найдох, нямам и другари.

Домът - храм / Димчо Дебелянов - „Да се завърнеш в бащината къща..."

Изпитал горести и несгоди, разочарования и неосъществени мечти, докоснал се до самотността на бездомника и до отчаянието на скитника, Димчо Дебелянов създава поезия, в която оживяват всички трепети на човешката душа. Тя въплъщава не само виковете и стенанията на страдалеца

Черна песен - Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам —     разнолика, нестройна душа,     през деня неуморно изграждам,     през нощта без пощада руша.